Той рязко дръпна глава назад.
— За какво говориш, по дяволите?
— Когато ме изпрати да питам Мери за Арбатов, ти адски добре знаеше в какво положение я поставя това. Ако не беше мой клиент, щях да те изритам през стената.
Изобщо не изглеждаше гузен или ядосан. Но пък и не се опита да се извини или защити. Просто кимна и аз си излязох.
11
С късния полет пристигнах във Вашингтон в единайсет. Отидох право вкъщи, проснах се на леглото и близо два часа гледах тавана.
Причината за това, с една дума, беше Еди. Най-сетне започвах да разбирам каква е стратегията му и тя адски ме плашеше. Той работеше усърдно, за да превърне преднината си от шест месеца в решаващ фактор. Беше набрал инерция, а пътят към истината в това дело на практика беше еднопосочен. Дори в ръцете на посредствен прокурор това щеше да е почти непреодолимо предимство. А Еди, както знаем, беше Бейб Рут на военното правораздаване.
Ако не откриех нещо в полза на защитата, при това адски бързо, щях да остана в блатото на невежеството, докато Еди благоволи да се обади за сделката. Дори ако Морисън беше извършил всичко, в което го обвиняваха, очевидно не можех да призная това на Еди. Трябваше ми нещо достоверно — не непременно убедително, а просто възможно. Така че какво имах?
Морисън твърдеше, че са му устроили клопка, и независимо колко банална или съмнителна беше тази теория, тя все още представляваше използваемо алиби. Проблемът беше, че тази възможност работеше и в двете посоки. Дали беше предаден от някой от нашите? Или от руснаците? Защото е разбрал нещо и е трябвало да излезе от играта? Или пък някой просто му е имал зъб? Направил го е за кеф? Това бяха важни подробности.
Съществуваше дори възможността това да е крайно заплетен случай на сгрешена самоличност. Правителството знаеше, че има предател; просто беше посочило с пръст към грешния човек. Как да докажеш такова нещо?
Последната възможност беше Морисън да е направил някои грешки от немарливост, които впоследствие са били раздути до невероятни размери. Горе-долу същото беше станало с Уен Хуоли. Но в зависимост от естеството на тези грешки те също можеха да бъдат катастрофални. Дали просто беше забравил да затвори и заключи сейфа си няколко пъти, когато е излизал вечер от офиса? Или без да иска, е оставил купчина строго секретни документи на бюрото на Борис Елцин?
Можеше да има и други варианти, но тези три преминаваха теста за миризма — както се беше изразил един стар и мъдър професор по право от колежа, те просто воняха по-малко от другите. Когато работиш с догадки и инстинкти, точно това представлява юридическата стратегия.
Катрина беше в офиса, когато пристигнах на следващата сутрин, а в ъгъла сновеше несравнимата Имелда, недоволно надуваше бузи и разглеждаше кашоните, пръснати из цялото помещение. Имелда е много ревнива към царството си и като повечето сержанти от армията е развила маниакална придирчивост към чистотата.
Тя спря да снове и заплашително размаха ръце.
— Кой е направил тоя шибан боклук?
— Еди — отвърнах. — Има около двеста адвокати и детективи, които тъпчат в кашони всеки лист, до който се докопат. Вече докараха три буса. Чакаме още.
Тя ритна един кашон.
— Кретен.
Точно така. После заведох нея и Катрина в кабинета ми, където им разказах какво съм научил от клиента си предишния ден. Разясних им какви възможности съм обмислил, двете често кимаха, понякога ме прекъсваха и когато свърших, отчаяно поклатиха глави.
— И нямате представа какво има в тези кашони? — попита Имелда.
— Вече два дни ровя в тях — отвърна Катрина.
— И какво намираш?
— Подслушвали са телефоните на Морисън и кабинета му. В кашоните има хиляди часове записани разговори. Тези, които прегледах, адски ме объркаха. Не знам нищо за посолствата и задълженията на военния аташе.
Това не бяха добри новини.
— Нещо друго? — попитах.
— Четири-пет са натъпкани с финансова информация за две десетилетия назад, предимно данъчни декларации и банкови извлечения. Семейство Морисън са подавали декларациите си заедно, като са плащали на счетоводител да ги подготвя. Пазят копия от данъчните си документи за десет години назад.
— Нещо интересно?
— Може би, но не се връзва.
— Какво не се връзва?
— Той е попълнил формуляр за застраховка през осемдесет и девета, в годината на сватбата им. Общото му състояние е оценено на около петстотин хиляди долара, включително дял от фамилната къща на семейство Морисън в Александрия и нещо, описано като сериозен сватбен подарък от Хоумър Стийл.
— Това е доста голямо състояние за офицер от армията — отбелязах.