Той млъкна и ме изгледа натъжено.
— А сигурно е трябвало, нали? Чувствам се толкова глупаво. Бил съм пълен наивник.
— Още един въпрос — казах, като се опитах да прозвучи приятелски или поне предразполагащо. — Ще се съгласите ли да свидетелствате в негова полза?
— Аз… ами, по-скоро не.
— Не искам да се заяждам, но когато е напуснал работата си при вас, вие сте изпратили препоръчителни писма до Съвета за национална сигурност. Имали сте достатъчно високо мнение за него, за да решите, че мястото му е в Белия дом. Да предположим, че е невинен по всички обвинения. Да предположим, че просто са го натопили. Пак ли няма да свидетелствате?
Той ме погледна объркано.
— Не, не мисля, че това е технически възможно. Вече се съгласих да бъда свидетел на обвинението. Според мен не мога да свидетелствам и за двете страни.
Размених бърз поглед с Катрина, която очевидно си мислеше за същото.
— Разбирам — казах.
Той безпомощно вдигна и двете си ръце.
— Те ми се обадиха още преди седмици. Казах им, че не знам нищо за измяната на Бил. Те казаха, че няма проблем. Искат да свидетелствам за това, че е склонен към преувеличение.
— Преди колко седмици по-точно? — попита Катрина.
Той вдигна очи към тавана.
— Преди две. Беше сряда, мисля. Ако е важно, мога да помоля Нанси да провери.
Нямаше нужда. И това беше достатъчно. Еди не беше пропуснал нито една възможност. Той знаеше, че Морисън ще наеме адвокат веднага след арестуването си и че този адвокат ще се опита да издири приятелски настроени ключови свидетели. Затова се беше постарал да привлече на своя страна колкото се може повече от тези хора още преди защитата да се срещне с тях — още преди самия арест.
Предполагам, че съм имал отчаян вид. Мартин ме изгледа и добави:
— Вижте, ако мога да направя нещо друго за вас, само ми кажете. Положението ми в цялата ситуация е неудобно. Ако оправдаят Бил, ще бъда много щастлив. Той работеше за мен, аз му помогнах да стигне до Белия дом. Нали разбирате?
— Разбирам.
Той поклати глава.
— Все още ми е трудно да повярвам, че Бил е направил такова нещо. Със сигурност никога не ми е приличал на предател.
Когато излязохме от кабинета, край бюрото на Нанси висеше цяла тълпа с тюрбани и чаршафи вместо дрехи. Тя тъкмо казваше:
— … голям късмет, че го хванахте. Той е много зает… — И тъй нататък.
Щом се качихме в таксито на път за летище „Ла Гуардия“, Катрина каза:
— Услужлив човек. Предполагам, че му се налага, с този нос.
Засмях се.
— Освен това е умен. Никога ли не си чела книгите му?
Тя поклати глава.
— Аз също — признах. — Но написа няколко бестселъра, които разлюляха консервативните кръгове.
— А знаеш ли случайно какво точно ги е развълнувало?
— Доколкото си спомням, в едната се разказваше за няколко мръсни операции на ЦРУ във Виетнам, а в другата се изтъкваха недостатъците на стратегията ни по време на Студената война. При всички положения той знае руски, има няколко престижни университетски степени и е много уважаван в Русия. Казват, че може да ги накара да направят неща, които дори президентът не би успял.
— Направи ми силно впечатление — призна Катрина. — Но дали казваше истината, или просто се опитваше да се разграничи от Морисън? Кой от двамата лъже?
Напомних си да спра да я подценявам. Без да й подсказвам, тя беше разгадала целта на тази среща.
— Сама го чу — отвърнах. — Морисън, меко казано, е преувеличил.
— Но пък кой не би се отдръпнал на максимално разстояние от един предател?
— И това го има. Мартин сигурно се чувства като слон, изнасилен от пеперуда.
И каква беше истината? Дали Морисън наистина беше незаменимата му дясна ръка или момче за всичко с раздута титла? Честно казано, идеята за преувеличението се връзваше с моята представа за него. Но пък не исках да се поддавам на предразсъдъците си. И знаех как мога да разбера истината.
Щом кацнахме на летище „Роналд Рейгън“, веднага се върнахме в офиса. Обадих се на Мери, но — разбира се — вдигна Хоумър.
— Трябва да говоря с дъщеря ти — казах. — Онази, за която разказвам на всички във Вашингтон, че съм спал с нея.
Чух как се задави, после хвърли слушалката и побягна. Не можех да повярвам, че някой ми плаща за това. Най-сетне чух гласа на Мери.
— Здрасти, Шон. Виж, моля те, трябва да престанеш да дразниш баща ми. Той твърди, че нарочно си надраскал колата му, но аз настоях, че не може да си бил ти. Казах му, че не си толкова незрял или отмъстителен. Той вече не е в първа младост.
Засмях се.
— Просто се представям и той почервенява и се подува. Между нас казано, май не ме харесва особено.