Парите може и да не бяха основният мотив на Морисън, но кой би отказал такива суми, ако му ги предложат? Не и аз. Аз проверявам обществените телефони за забравени монети от двайсет и пет цента.
— Ами, благодаря — казах.
— За нищо. Виж, просто ти казвам, че Бил има някои сериозни недостатъци.
— Аха. — Може би по-големи, отколкото предполагахме и двамата.
— Шон, аз… съжалявам.
— Няма за какво. Вината не е твоя.
Положението изобщо не стана по-розово, когато вечерта се прибрах вкъщи и по късните новини предадоха последните разкрития на правителството за престъпленията на Морисън. Според същия добре осведомен анонимен източник той не само беше дал на руснаците имената на двама от техните агенти, преминали на наша страна — като беше предизвикал отзоваването и екзекуцията им, — но освен това беше осигурявал на руснаците информация за позицията ни по отношение на ядрените запаси в Северна Корея, която пък руснаците на свой ред щедро бяха предоставяли на корейците.
Появи се един коментатор и обясни, че въоръжени с тази информация, корейците са успели да ни убедят да им построим две атомни електроцентрали, докато в същото време продължили да правят атомната си бомба в някаква тайна подземна лаборатория — след като се бяха уверили от предадените им документи, че не подозираме за съществуването й.
Вярно или не, това звучеше много гадно. Унесох се в сън, размишлявайки какви ще са следващите ужасяващи разкрития. С човек като Еди нямаше как да не стават все по-ефектни.
13
На следващата сутрин хванахме ранния полет за Канзас Сити. Тъй като повечето следи, които ни беше подал Морисън, не доведоха до нищо, беше време отново да разговаряме с клиента си, за да видим дали няма да получим нещо по-полезно. Казано на обикновен език, той ме беше прецакал и аз възнамерявах да стисна топките му в менгеме.
Катрина привлече обичайния набор от вторачени погледи и зяпнали уста, докато се качвахме в самолета и минавахме по пътеката към нашите места. Тоалетът й тази сутрин се състоеше от ужасно тесни джинси, прокъсани на стратегически места, и риза от черен спандекс, която имаше един-единствен ръкав. Нещо повече — ризата наистина се продаваше в този вид и тя беше платила като за два ръкава.
Още щом затегнахме коланите си, Катрина извади отнякъде един МРЗ плейър, натика слушалките в ушите си, разтвори последния брой на „Ролинг Стоун“ и забоде пробития си нос в списанието. Заслушан в тътена на музиката в слушалките й, с огромно чувство на естествено превъзходство се зарових във вестника си, пълен с пискливи статии и отровни анализи за жалкото копеле, което представлявах. Бях уморен и кисел, а потопът от негативни статии влошаваше настроението ми. Злобно започнах да дъвча фъстъците, които ми донесе стюардесата.
След малко Катрина извади слушалките си, наведе се към мен и прошепна:
— Привличаш излишно внимание. Ако не си забелязал, хората в днешно време малко се страхуват от спътниците си в самолета.
Натъпках още една шепа фъстъци в устата си и се заех да ги смеля.
Тя ме изгледа, леко развеселена.
— Според мен имаш нужда от секс.
— Вече ми го начукаха, благодаря. — Стар лаф, но беше подходящ за случая.
Размахах вестника.
— Едното копеле ни размазва с изтичане на информация, а другото ни праща за зелен хайвер. Впрочем снощи разговарях с Мери. Каза, че съпругът й не би казал истината, дори от това да зависи животът му.
— Затова ли оставам с впечатлението, че ще вдигнеш голям грозен скандал веднага щом пристигнем?
— Еди всеки момент ще се обади, за да ни предложи сделка — отвърнах. — И какво ще кажем? „Ей, малко сме объркани — ти укриваш най-важните доказателства, а клиентът ни мотае като за световно.“
— И ако му нариташ канчето, това ще помогне, така ли?
— Поне ще се почувствам по-добре.
— Разбирам.
Тя ме изгледа продължително, все едно бях бутилка с нитроглицерин, която е по-добре да не разклаща. После отново си сложи слушалките и някак си ме остави с впечатлението, че не сме на една и съща позиция.
Морисън вече беше прикован за масата, когато пристигнахме. Започнах направо:
— Срещнахме се с Милт Мартин. И имаме проблем с истината. Той каза, че си прост лакей. Според него си лъгал всички, че си голяма клечка. Най-важната ти задача, докато си работел за него, била да му лъскаш обувките.