Накратко казано — ако бях един от хората в екипа, който разследваше Морисън, отношенията му с Арбатов щяха да бъдат първата ми грижа.
14
Катрина нямаше никакви проблеми с проследяването на мис Джанет Уинтърс. Служба „Личен състав“ в Държавния департамент й беше дала адрес за кореспонденция, който се оказа в Рослин, щата Вирджиния — на десет минути с кола от моя офис.
Хитрата Катрина се обади лично на Джанет, тъй като в момента, в който горката жена чуеше мъжки глас да й казва, че е адвокат на Морисън, вероятно щеше да ни покани да отидем лично, за да може да ни разстреля с ловна пушка. По някаква случайност смърт от ръката на откачената бивша любовница на един пълен нещастник не е на първо място в списъка ми на приемливите начини да си отида от този свят.
Катрина я омая по телефона и си изпроси покана. Оказа се, че Джанет живее в провинциална къща от червени тухли, която дели с няколко други работещи жени — доста често явление в антропологията на нашата столица, където младите хора споделят общо гнездо, докато се сдобият или с подходящ партньор, или с достатъчно пари, за да си позволят да живуркат самостоятелно.
Почукахме, вратата се отвори и в нас се вторачи една изключително привлекателна жена в началото на трийсетте. Огледа униформата ми, която, изглежда, не я зарадва особено. После очите й попаднаха на тоалета на Катрина, който днес се състоеше от увиснали камуфлажни панталони и униформен потник на дневален офицер, очевидно избрани в моя чест. Обикновено нямам нищо против дръзките жени, но всичко си има граници.
Озовахме се в оскъдно обзаведена дневна, която — както във всички комунални жилища — беше сбирщина от общи мебели, струпани в една стая. В мъжкия вариант на подобни гнезда обикновено има телевизор с голям екран, обграден от три-четири парцаливи стари кресла и лекьосан с бира килим, но женският винаги успява да постигне някаква елегантност, въпреки резките разлики в десена на диваните и столовете, изпъстрени с райета, цветя и точици. Жените са много непрактични в това отношение.
Катрина седна на раирания диван и аз понечих да се настаня до нея, но тя бързо се премести и по този начин ме заточи на един от столовете на цветя. Ловко аранжираше ситуацията за най-добър психологически ефект, така че двете с Джанет да могат да си поговорят насаме, като жена с жена — разговор, който според мен е много по-писклив и непродуктивен от откритата дискусия на мачо с мачо.
Джанет беше облечена с джинси и тениска с озъбен английски булдог, около главата на който се извиваше надписът „Университет на Джорджия“. Имаше дълга медноруса коса, лице с класическа красота и издължено стройно тяло. Изглеждаше точно като този тип жена, с която ти се иска да имаш извънбрачна връзка. Аз поне бих искал. Но сега бяхме дошли да разберем дали Бил е имал такава.
Тя започна да навива и развива ръба на тениската си, видимо притеснена, така че Катрина й се усмихна топло и попита:
— Тази тениска твоя ли е, или я носиш в чест на някое гадже?
— Моя е.
— Наистина ли? През коя година си завършила?
— Деветдесет и втора. Имам магистърска степен по политология.
Катрина й се усмихна мило.
— Затова ли започна работа в Държавния департамент?
Джанет спря да си играе с тениската.
— Исках да работя в дипломатическо представителство, но имах проблеми на тестовете.
— Знам ги тия тестове — каза Катрина с внезапно съчувствие. — Аз пък работех на долния етаж в Държавния департамент като преводачка и се мъчех да събера пари, за да следвам право. Но имах много приятели, които се опитваха да направят твоя номер. Много е гаден този тест, нали? Познавах едно момиче, което го скъсаха шест пъти. А беше адски умна.
Джанет поклати глава.
— Да ти кажа ли нещо за иронията на съдбата? Аз се явих два пъти и ме скъсаха. Третият път беше точно преди историята с Бил. След това ме уведомиха, че съм го взела, но вече нямам разрешително за работа със секретни материали, така че ме дисквалифицираха.
Новата й най-добра приятелка Катрина се намръщи.
— Ей, че гадно. А сега с какво се занимаваш?
— Секретарка съм в една малка юридическа фирма в центъра. Не е точно това, за което си мечтаех като малка.
— И сигурно си адски ядосана на Морисън, а?
— Не бих останала в една стая с нея. Сигурно бих се опитала да я удуша.
Катрина ми хвърли бърз поглед.
— Нея? Аз мислех, че съпругът на мисис Морисън стои зад цялата работа.
Джанет избухна в гърлен кикот.
— Той ли? Той е безгръбначно. Тя нае адвоката и детективите, които провалиха живота ми. Вярно е, бях любовница на съпруга й. Не се гордея с това. Но той не беше щастлив от този брак. Животът му с нея беше същински ад.