Выбрать главу

Катрина кимаше съчувствено, сякаш искаше да каже: „Ама разбира се, че е било така. Да си женен за Мери, с всичките й пари, красота и класа? Кой би го понесъл? Горкичкият Бил.“

— А тя как е разбрала за теб?

— Той беше изпратил подаръци в апартамента ми… бельо, бижута. Представяте ли си? Този идиот беше платил с кредитната си карта. Тя видяла извлечението и наела детектив, който да ме открие. После една сутрин Бил ме извика в кабинета си. Изглеждаше ужасно, все едно не беше мигнал цяла нощ. Каза, че се налага да ме уволни. Тя му наредила.

— А ти какво направи?

— Казах му, че няма да стане. Да ме прехвърли, но да не ме уволнява. Знаех, че последния път съм се представила добре на теста. Това щеше да ме провали.

— И той какво каза?

Тя отново се засмя гърлено.

— Предложи ми пари. Казах му да ги завре отзад на жена си. Беше ми признавал десетки пъти, че ме обича. Защо оставяше тая кучка да проваля живота му? Живота и на двама ни. И знаете ли той какво каза?

— Какво?

— Че било заради децата. Тази изтъркана фраза. Пълни глупости. Хич го нямаше като баща. Изобщо не им обръщаше внимание. Те толкова приличаха на нея, че той не можеше да ги понася.

— И какво стана после?

— Обжалвах уволнението. Влязохме в съда и онези скъпи адвокати и детективи докараха за свидетели всички мъже, с които някога съм спала, още от първия. Не съм монахиня наистина, но и не се хвърлям постоянно на женени мъже. А те ме изкараха някаква жалка мръсница.

Катрина отново закима дружелюбно, все едно искаше да каже: „Мъжете са големи говеда, нали? Чудя се какви ги е мислел Господ, когато им е отреждал толкова важна роля в процеса на възпроизводство.“

— Трябва да ти кажа нещо — изрече на глас Катрина. — Бил здравата е загазил.

— Сам си е виновен, той е безгръбначно… но не го обвинявам. Тази негова жена е като Лукреция Борджия. Нямате представа.

Тъй като не ми беше приятно да слушам такива неща за Мери, бързо се намесих:

— Значи според вас Бил не е честен човек?

Тя ме изгледа неприязнено.

— Не съм казала такова нещо.

— Не ли?

— Цялата новинарска история е измислена. Някой е направил ужасна грешка.

— Наистина ли?

— Разбира се, че е наистина.

Въпросително се почесах по брадичката.

— Какви бяха задълженията му на този пост? Той казва, че е бил дясната ръка на Мартин. Така ли беше?

— Дали е било така? Човекът идваше в офиса всяка сутрин в шест и обикновено не си тръгваше до десет-единайсет вечерта. Мартин направо го засипваше с работа.

Катрина и аз се спогледахме. Нещата изведнъж бяха станали по-интересни.

— Дайте ми няколко примера за задачите, които му възлагаше Мартин.

— Каквото си изберете. Пишеше почти всичките му доклади, препоръки и меморандуми. Аз ги набирах, така че знам. Представляваше Мартин на срещи с Държавния департамент, Белия дом, ЦРУ. Много от работата на Мартин зависеше от разузнавателни сведения и Бил ги събираше, обобщаваше и се грижеше механизмът да работи без засечки.

— Наистина ли? Мартин каза, че Морисън е бил безлично момче за всичко с раздута титла.

Тя яростно поклати глава.

— Глупости! Той изцяло разчиташе на Бил. Но не се учудвам, че го отрича.

— Защо?

— Защото егото му е по-голямо дори от носа. Смята, че е новият Кисинджър. Е, изобщо не е толкова умен, за колкото се смята. Не знаеше нищо за Вашингтон. Бил се грижеше да не го уволнят. Спасяваше му имиджа.

Извърнах очи към Катрина. Тя ме гледаше с изражение, което изобщо не можех да разтълкувам.

— Нямам думи да ти благодаря — обърна се тя към Джанет. — Ако от онези години излязат някакви доказателства за съда, може да се наложи да свидетелстваш. Съгласна ли си?

— Разбира се. Надявам се жена му да е там. От много време се каня да й призная какво мисля за нея.

С това си казахме „довиждане“ и се разделихме. Щом се качихме в колата, аз се обърнах към Катрина.

— Е?

Тя извърна поглед.

— Мери пипа грубичко.

— А ти какво би направила, ако хванеш мъжа си да ти изневерява със секретарката си?

— Този въпрос е безсмислен. Това никога няма да стане.

— Откъде си толкова сигурна?

— Защото съм фантастична в леглото. Моите гаджета не изневеряват.

— Добре де, теоретично казано. Ако съпругът ти все пак реши да кръшне?

— Помниш ли Джон Бобит?

— Всички мъже го помнят.

— Разбира се, няма да хвърля отрязания му член някъде, където да го намерят и да го зашият обратно. Ще го сложа в мелачката за боклука и ще го направя на кайма — каза тя, без да й мигне окото.

— Обикновеният развод не е ли достатъчен? Да не си хабиш мелачката.