— Всяко нещо по реда си. Бездруго после ще ми е безполезен. За какво ми е мъж без член?
И после Мери пипала грубичко? Най-сетне казах:
— Запиши я в списъка на свидетелите, но като последна резерва.
Катрина се загледа напред през стъклото.
— Много ясно. На свидетелското място ще я разкъсат на парчета.
Точно така щеше да стане, което означаваше, че засега разполагаме само с един свидетел със съмнителна благонадеждност, но за сметка на това с безспорна уязвимост.
15
Същата вечер „източник, близък до прокуратурата“ обяви, че Бил Морисън е предал на руснаците информация за технологии, разработвани осем поредни години, които са били забранявани за износ от търговското министерство, защото били важни за националната сигурност.
„Източникът“ обясняваше, че това е най-мащабният случай на промишлен шпионаж в американската история. Когато компаниите подават молби за разрешение за износ на последните си изобретения, те прилагат към тях подробни планове. А когато експертите в министерството, отговарящи за експортните лицензи, решат, че някоя технология е от твърде голямо стратегическо значение или е прекалено важна за военните, те удрят печат „не се разрешава за износ“ на молбата и нареждат на компанията никога, при никакви обстоятелства да не разкрива на чужденци как се произвежда съответният продукт.
„Източникът“ твърдеше, че Морисън е дал на руснаците стотици, ако не и хиляди, планове на свръх-секретни технологии — от радарни системи до ключови програмни кодове, от мощни микрочипове до каквото си помислите. Същият анонимен източник беше на мнение, че е „невъзможно да се определи точният размер на щетите“ от това предателство.
Ясно си представих Еди със синия му вълнен костюм, самодоволно подхващащ последния си ужасяващ разказ пред стадото влюбени репортери. Копелето се забавляваше неимоверно. Дали щеше да му стане нещо, ако си държеше устата затворена и пазеше тези новини за съда, както всички почтени прокурори?
Освен това не пропуснах да забележа, че новините на Еди излизат все по-начесто. В това имаше скрито послание — той се опитваше да каже всичко, преди да предложи сделката. Значи този момент наближаваше. Неприятно развитие.
Вдигнах телефона и му се обадих в кабинета.
Отговори ми млад женски глас:
— Кабинетът на Еди Голдън, главен юридически съветник на отдел „Контраразузнаване“ и главен обвинител по случая „Морисън“.
Олеле. Слончето Дъмбо си беше измислило не една, а две титли. Преправих си гласа и пискливо казах:
— Да, да. Не искам да притеснявам мистър Голдън, тъй като сигурно е безумно зает, но бихте ли му предали, че се обаждаме от клиниката за болести, предавани по полов път, във Форт Майър. Да дойде максимално бързо.
— Ъъъ, извинете — заекна секретарката, — но сигурно сте объркали номера. Това е кабинетът на Еди Голдън.
— Точно за него става въпрос, скъпа. Абсолютен курвар. Толкова често идва да се лекува при нас, че се чудим дали да не кръстим клиниката на негово име. Благодаря много — казах и затворих.
Понякога съм адски инфантилен. А ако имах късмет, Еди въртеше любов със секретарката, която вдигна, така че следващия път, когато минеше покрай бюрото й, тя щеше да го ритне в топките.
Тази вечер заспах по-лесно с увереността, че съм нанесъл поне един малък удар в името на правдата. За съжаление това не продължи дълго, защото телефонът ми иззвъня в три и половина и един дебел мъжки глас ме уведоми, че е комендант на военния затвор във Форт Левънуърт. И било най-добре бързо да си замъкна задника дотам, защото клиентът ми току-що се опитал да се самоубие и бил в болницата в критично състояние.
После затвори, преди да успея да кажа нещо. Много смешно. Еди Голдън, коварният дявол. Отмъщение, а? Все едно щях да се хвана и да хукна към летището, за да се кача на първия самолет за Канзас Сити.
Все пак не можах да заспя и най-сетне накарах централата да ме свърже с кабинета на коменданта. Той повтори съобщението си дума по дума, все едно обясняваше нещо елементарно на бавноразвиващо се дете.
Така че хванах първия самолет до Канзас Сити в шест сутринта и в девет и половина нахълтах в болницата. Имелда някак си беше успяла да пристигне преди мен и крачеше напред-назад из чакалнята като английски войник на пост.
— Жив ли е още? — попитах, останал без дъх.
— Засега — сухо отвърна тя.
— Какво е станало?
— Изглежда, някакъв тъпак уредил да вкарат телевизор в килията му. Той го отворил отзад, извадил някакви остри чаркове и си прерязал вените. След двайсет минути при рутинната проверка пазачите го открили в локва кръв.