— Е, Мел — попитах, — някога виждал ли си Морисън да върши нещо подозрително?
— Но, но той пък ми беше началник, така че не съм му надничал през рамото. Но не, сър, никога не съм виждал нищо подобно.
Последното прозвуча тъжно, сякаш му се искаше да беше зърнал нещо, за да ни помогне да закопаем бившия му шеф.
Пътуването ни с колата продължи, а Мел ни показваше забележителностите и обясняваше подробности от живота в Москва. Бях потресен от това колко грозен и потискащ е този град. Беше мръсен; не потънал в боклуци, защото не видях отпадъци по улиците, а просто мръсен, все едно валеше кал вместо дъжд. Небето беше депресиращо оловно на цвят, а повечето сгради бяха сиви, квадратни образувания, които, изглежда, бяха дело на един и същ архитект на име Сталин. Честно казано, изобщо не се учудвах, че името му не е записано в списание „Архитектурен преглед“ за принос към професията.
Американското посолство също не приличаше на палат. Беше съвременна сграда с големи прозорци, подобна на икономично строените офис сгради в по-евтините квартали на американските градове. Естествено, сградата изобщо не беше евтина, тъй като вървеше в комплект с тайните устройства на КГБ. Още по време на строежа всички помещения бяха оборудвани с подслушвателни устройства и когато нашите специалисти направиха това откритие, за всеобщ срам, най-горните два етажа просто бяха съборени и построени наново, като по този начин сградата излезе по-скъпа на квадратен метър от небостъргача на Доналд Тръмп.
Щом влязохме, Мел ни заведе до една редица асансьори и нагоре до кабинета на посланика, който явно искаше да говори с нас, преди да се срещнем със служителите му. Почакахме около пет минути, докато най-сетне от кабинета излязоха трима души с подпалени панталони, а секретарката ни направи знак да влезем.
Алан Д. Райзър беше доста едър човек — висок, пълен, с ужасяващо грозно и сурово лице, подобно на муцуната на глиган, който някак си се е научил да се бръсне. Освен ако намерението на правителството е било да изкара акъла на руснаците, той очевидно не беше назначен заради външността си. Кабинетът му беше декориран с обичайния асортимент от политически фотографии и дрънкулки. Но първото нещо, което се забелязваше, беше гръмовният му глас.
— Сядайте и двамата — изрева той и по този начин ясно даде да се разбере, че не ни е повикал, за да ни светне за по-модерните нощни локали в Москва.
Изгледа ни с нещо, за което вероятно беше сигурен, че е най-студеният му поглед, и попита:
— Дръмънд, нали така?
— Аз съм.
— А вие сте мис Мазорски?
Тя вежливо кимна и той отново се обърна към мен.
— И сте дошли, за да докажете, че Морисън не е предател, нали?
— Не точно, сър. Тук сме, за да разследваме обстоятелствата около обвиненията и арестуването му.
Той се облегна назад и обмисли мазния ми отговор. Имах чувството, че не е от хората, които можеш да разиграваш безнаказано, и си отбелязах наум да пазя поведение.
— Чух по новините, че си е прерязал вените — каза той.
— Точно така.
— Лоша работа. Не мога да кажа, че харесвах това копеле, но добре си вършеше работата. Харесвам обаче Мери, а тя категорично не заслужава тези гадости. И ако трябва да бъда напълно честен, малко ми е трудно да повярвам, че е направил всичко, което твърдят.
Бях донякъде зашеметен, защото професионалните дипломати никога не казват точно онова, което мислят. От изричането на истини получават измятане на сухожилията или нещо подобно.
— Защо мислите така, господин посланик? — попитах.
Той размаха дългите си ръчища във въздуха.
— Ами от трийсет години се занимавам със съветските и руските въпроси. Винаги става едно и също, по дяволите! Хващат един човек и го обвиняват за всичко от първия „Спутник“ до ядрените заводи в Иран.
— Смятате, че са преувеличили?
— Не, не смятам така. Сигурен съм.
Катрина го изгледа проницателно.
— И откъде можете да сте толкова сигурен?
— Известни ли са ви всички отвратителни обвинения, с които го засипват?
— Не очакваме да ни кажат всичко, докато прокурорът не се обади да предложи споразумение — признах.
Той се засмя.
— Понякога сме по-зле от проклетите руснаци с техните показни съветски процеси. Просто има неща, които не е възможно да е направил. Технически.
Седяхме и се гледахме, като ние с Катрина се надявахме, че ще каже нещо по-конкретно, но той си траеше. Просто се наведе напред и заплашителното изражение с трясък се върна на мястото си.
— Сега, ако случайно не сте чули, по нашите задници в момента се катерят всякакви типове от ФБР и ЦРУ. Ще ви кажа същото, което казах и на тях. Отговарям за цяло посолство. Повечето от хората в тази сграда са добри професионалисти, които се опитват да уреждат крайно деликатните отношения между две държави с общо двайсет хиляди ядрени глави. Това все още са единствените две държави на планетата, които могат да затрият цялото човечество. Освен това ни трябва и помощта на Русия срещу тероризма. Нашата работа е по-важна от всичко. Не ни се пречкайте. Не ни създавайте проблеми. Ако не се държите прилично или нарушите правилата на гостоприемството, почвам с ритниците и толкова бързо ви качвам на първия самолет, че ще се чудите дали изобщо сте били тук. Ясно ли е?