— Вие поискахте тази среща — каза той със смразяващо хладен глас.
— Да. Без съмнение ще разпитваме едни и същи хора, а не искам да объркаме нещо.
— Аз знаех, че идваш — осведоми ме той.
— Сигурен съм. Човек като вас сигурно знае всичко.
Той ме изгледа въпросително.
— Какво трябваше да означава това, по дяволите?
Вероятно беше най-добре изобщо да не отговарям на този въпрос, така че направо попитах:
— На кого докладвате? На ЦРУ или на прокуратурата?
— Първо подаваме всичко на Голдън, а той решава кое да продължи. Защо? Той приятел ли ти е?
— О, да. Много сме гъсти. Разбира се, този път се озовахме от двете страни на барикадата.
С това си спечелих грубоват смях.
— А освен това той здравата ще ти нарита задника.
— Ами да — засмях се. — Но разчитам другият тип да отнесе малко от атаките срещу моя клиент.
— Какъв друг тип?
— Моля? Шегувате се, нали? Еди не ви ли е казал какво имаме?
— Нищо не ми е казал. Той само граби, граби, граби, но не дава нищо в замяна.
— Знам, знам — рекох, като съчувствено кимах. — Искам да кажа, обичам го като роден брат, но момчето си има някои недостатъци. Няма да повярвате, но някои от хората във Военния съд го смятат за истински задник.
— Кажи де — настоя той нетърпеливо. — Какви са тези работи за втори човек?
Намигнах му.
— Според теб защо долетяхме чак тук, а? Ако открием кой е, ще можем да го изтъргуваме срещу голямо намаление на присъдата. Трябват ни само още няколко подробности и после бум! Голямата пресконференция.
— Майтапиш се.
Катрина изведнъж се наведе напред с объркано изражение.
— Извинете, но аз съм частно лице. Вие, държавните служители… не си ли обменяте такава информация?
Зяпнах я, защото всъщност не очаквах такава помощ. Разбира се, той я гледаше още по-вторачено.
— Значи не ме будалкате? — попита.
— Виж, това е неписано правило във военното правораздаване — обясних му. — Никога да не се изненадваме. Ние не сме канибали в края на краищата. Ако прецакаш един-двама, съвсем скоро всички ще започнат да се прецакват помежду си. Еди ми дава информация за по-важните неща и аз му връщам услугата.
Той клатеше глава така, сякаш всичко това беше много гадно.
— Кучият му син. Изпрати ме чак тук, а нищо не ми каза за другия задник.
— Е, това си е шок — съгласих се.
Той почеса грапавия си обръснат череп.
— Нека да изясним нещата. Значи двамата с Еди знаете за съучастник?
— Точно така. Тук, в посолството, точно под носа ни. Все още не знаем кой е точно, но имаме някои идеи. Но не се тревожи за това, по дяволите. До няколко дни ще научиш всичко на нашата пресконференция.
Хората на ФБР и ЦРУ наистина адски мразят някой външен човек да хване собствените им предатели и двойни агенти. Хората като Джаклър често се пенсионират преждевременно.
— Значи в посолството има гаден предател? — попита той.
— Така изглежда — уверих го, като се опитвах да имитирам съжаление, а Катрина имитираше мен.
Той се вторачи в бюрото си, а челюстите му се свиваха и отпускаха.
— Вижте — каза накрая. — Ако откриете нещо, каквото и да е, веднага ще ми кажете, нали?
— Разбира се — отвърнах. — Но ти ще ни върнеш услугата, нали?
— Ами да, естествено — каза той. — Ще ви дадем всичко, което имаме.
Разбира се. Все пак добавих:
— Ей, ама ти си човек на място. А Еди каза, че си голям негодник. Поръча да съобщя само на него, когато открия съучастника. Но аз не смятам… искам да кажа, наистина съм адвокат на Морисън, но всички сме от един отбор, нали така?
— Да, да, от един отбор — каза Джаклър, като нервно мърдаше пръсти.
Очевидно нямаше търпение да се махнем от кабинета му, за да изскочи навън и да разпъне няколко от кретените в посолството на любимия си уред за мъчения.
— Ами добре — казах аз. — Време е да се връщаме на работа. Колкото по-бързо открия този съучастник, толкова по-скоро ще сключим сделката.
— Да, точно така. — Той стана и буквално ни изтика навън от кабинета си.
Катрина си мълчеше, докато Торянски не ни остави в хотела, но отвори уста в мига, в който вратата на асансьора се затвори.
— Какво пропускам?
— Имаш предвид историята с Джаклър?
— Не ми се прави на невинен, умнико. Малко е глупаво от моя страна, но искам да знам в какво се забърквам.
— Казано най-просто, сеем раздор в редовете на противника.
— И това е умно?
— Много. Досега тези типове си правеха каквото поискат. От месеци работят по нашия случай и искат да ни държат в неведение възможно най-дълго, нали така?
— Така изглежда.