— Но тънкостта при правителствените агенции е в това, че постоянно се състезават една с друга — за бюджет, за по-добра репутация, — по дяволите, не знам за какво още. А Еди е събрал гигантски екип, съставен от членове на различни служби, които всъщност се мразят. Значи посяваме малко семена на раздора и неговата работа автоматично се затруднява.
— Само ако знаеха данъкоплатците.
— И още нещо. Този посланик сигурно е най-искреният човек, когото съм виждал. Така че ако Джаклър и неговите бандити започнат да притискат хората от посолството, той съвсем скоро ще ги хване за гушите.
— И това също е умно?
— Може и да не е. Но ще е забавно за гледане.
Отидохме в моята стая, където тя извади от хладилника две бири, хвърли ми едната и отвори другата.
— Време е за „Милър“ — каза, после разгледа етикета и добави: — Добре де, време е за „Московско пиво“.
Отпи от бирата си и ме изгледа.
— Ето затова станах адвокат. Страхотно си прекарвам.
— Забавляваш ли се?
— Дали се забавлявам? Казах, че си прекарвам страхотно.
Аз също отпих от бирата си. Блудкава и гадна, като мръсна вода. Освен това ми се стори, че усещам вкус на урина. Разбира се, никога не съм пил урина, така че сигурно бърках.
— А какво искаш да кажеш с тази метаморфоза? — попитах.
— Аз се адаптирам лесно. Нов град, нови дрехи.
Тя отново отпи от бирата и аз внезапно осъзнах, че нищо не може да изглежда по-изкусително от жена със закопчан догоре бизнес костюм, която пие бира от кутия. Жените с контрасти са много възбуждащи. Разбира се, една гола жена с бира в ръка също може да бъде окей — ако бирата е каквато трябва.
Но пък, от друга страна, двамата с Катрина бяхме колеги. Сериозните професионалисти като нас не гледат един на друг по този начин. Ако се чудите как става, ще ви обясня — номерът е да разпределяш мислите си. Професионалните чисти мисли отиват в предния дял на мозъка. Мръсните отиват отзад.
Всъщност точно в този момент се опитвах да мисля за надпреварата във въоръжаването и глобалното затопляне.
— Кажи де — настоях. — Защо смени имиджа?
Тя се подпря на гардероба, който служеше за допълнително помещение в тази дупка.
— Хванах се на тази работа, защото се надявах да е купон.
— Купон?
— Шпиони, разузнаване, военни истории — това са готини, интересни неща.
— Добре.
— Но вече прескочих фазата на любопитството.
— И къде си сега?
— Това е много важен случай. Осъзнаваш го, нали?
— Всички така казват.
— И аз все се питам, ами ако Морисън не го е направил?
— Да, но е най-вероятно. Знам, че е неудобно от наша гледна точка, но така изглежда.
Тя сви рамене.
— Ами ако все пак не е? Това ще е зашеметяващо, нали?
— Ако костенурките можеха да летят, цялата ти кола щеше да е осрана от костенурки. Но изгубихме връзката с твоята метаморфоза.
— Ще стигна и дотам.
— Бавно — не се сдържах да отбележа.
— Изпитвам нужда от смяна на модела — каза тя.
— Нова карма? — предположих.
— Майната ти! — Тя отпи от бирата си. — Обличам се така, за да върша работа. Ако влезеш в полунощ в полицейското управление на Четиринайсета улица, облечен като консервативен адвокат, ще те видя докъде ще стигнеш.
— Пречи на бизнеса, така ли?
— Хората от улицата не могат да възприемат приятелски човек с костюм за хиляда долара. Най-добре облечените улични адвокати винаги са най-гладни.
— Аха.
— Но твоят свят е по-консервативен. Отначало не ми пукаше. Всъщност се забавлявах да предизвиквам такива реакции. Сега обаче се хванах сериозно със случая. Не искам да преча на клиента ни.
— На мен ми харесваш така. Отива ти.
— Харесвам ти, как не. Изпитваш облекчение.
— Въпрос на семантика. Може ли още една бира? Надявам се, че с този вкус се свиква.
Тя остави бирата си и ме огледа.
— Ами ако е невинен?
— Невинен или прекалено труден за осъждане?
— Невинен.
— Навлизаш в чистата теория. Аз съм навит просто да го изкараме прекалено труден за осъждане.
Тя довърши бирата си, смачка кутията и я хвърли в кошчето.
— Отивам да си лягам. Ако искаш пак да гледаш порно, няма проблеми. Само намали звука.
Изругах нещо, докато затваряше вратата.
Щом си тръгна, позвъних на Имелда във Вашингтон. Разказах й докъде сме стигнали, което очевидно не отне много време, после попитах:
— А при теб как върви?
— Върви — отвърна тя с типичната си загадъчност.
Ако обичаше да говори повече, вероятно щеше да каже, че всички кашони вече са разопаковани и тя се е заела със съдържанието им.
— Излезе ли нещо интересно? — попитах.
— Нищо. Има сума неща на руски и тъй като и двамата ви няма, помолих един приятел от Пентагона да ги преведе.