— И какво? — попитах.
Не можех да приема сравненията му, защото имаше огромна разлика. Окей, може би не огромна, но достатъчно голяма, за да има значение.
Той продължи:
— За една година моя държава експлодира на парчета. Седемдесет години с едно правителство, една философия, една валута, а после изведнъж една държава става на петнайсет. Не ти ли се вижда странно? Не е планирано, никой не го е предвидил. Изведнъж десетки милиони хора са потопени в глад, бедност и граждански трусове за десетилетия напред.
— Рано или късно трябваше да стане. Системата беше прогнила.
— Майоре, моля те, аз не оплаквам смъртта на комунизма. Не съм някой стар апаратчик, който не може да прежали старата слава. Аз съм като учен, който търси причините. Как може такова нещо да стане толкова бързо? Забрави американските си предразсъдъци и разсъждавай.
— Накъде биеш?
— Че е било планирано. Импулсите ги има, да, но е даден голям тласък. Стъклена статуя може да е крехка, но някой трябва да я събори от маса, за да я счупи.
— И какво? Според теб ние стоим зад това? Човече, явно си чел прекалено много от брошурите, които ЦРУ издава за себе си.
— Ваше ЦРУ не може да го направи, наясно съм с това. Замисълът е бил твърде мащабен, твърде ловко осъществен. Било е вътрешна работа.
Всичко това беше много интересно, но аз реших да върна разговора към основната ни тема.
— И това има нещо общо с причината, поради която си потърсил Морисън? — попитах.
— Да. Докладвах на Виктор Юриченко, моя началник, какво ме тревожи и той се съгласи, че нещо тласка страната ни към тази катастрофа.
Внезапно открих, че съм се заслушал по-внимателно. Юриченко имаше невероятна репутация и ако и двамата смятаха, че нещо вони до небесата, може би в купата с пунша наистина имаше лайно — от геополитическа гледна точка де.
Той продължи по неговия си искрен начин:
— Тогава Виктор ми каза да потърся заговорници на проблемни места. Аз го правех под претекст, че оценявам ситуацията, но всъщност търсех хора, които се намесват в тези фракции, подтикват ги да действат, организират демонстрации и изострят местни политически конфликти.
— И откри ли ги?
— Бяха твърде добре скрити. Но се убеждавах все повече, че има нещо.
— Защо?
— Защото беше твърде организирано. Някой, който познаваше слаби места на наша организация, атакуваше точно тях. Знаеш за теорията на хаоса, да? Дори в най-объркани събития има модели и логична последователност, но за да ги откриеш, отделни сили трябва да бъдат забавени и изучавани.
— Добре, и какво?
Той заговори по-оживено, но не можех да разбера дали от вълнение или от яд.
— Това беше проблем. Стана твърде бързо — сваляне на Горбачов и негово правителство, лавини от протести, местни политически решения, престъпления, дори революции. Навсякъде ставаше нещо, на всеки ъгъл гореше пожар. Трябваше да има някаква причина, да? Имаше твърде добра синхронизация, прекалено силна прикрита координация.
— Прикрита координация?
— Да, нещата бяха организирани така, че да изглеждат некоординирани. — Той осъзна, че говори твърде сложно за мен, и обясни. — Представи си, че изследваш рак и двайсет малки деца от едно село развиват ракови образувания. Търсиш сходства в навици на децата, в диета, във вода за пиене, но не откриваш нищо. И все пак знаеш, че трябва да има нещо, някаква връзка между отделни случаи.
— Ясно.
— А освен това имаше и Елцин.
— Да, имаше и Елцин. И какво за него?
— Никога ли не си се чудил как секретар на партията от един град успява да свали цяла политическа класа на съветски народ? Във ваша страна това е все едно кмет на Ню Йорк да вземе властта, да премахне конституцията, да изгори Хартата за правата на човека и да установи ново правителство. Само дето при съветско управление местните секретари имаха дори още по-малка власт от вашите американски кметове. Как беше възможно това?
— Защото вашият народ е искал свобода? — предположих. — Защото са били бедни и отчаяни и са искали по-добър живот? Защото комунизмът е скапан?
Той поклати глава, изслуша интелигентните ми предположения и каза:
— Ти не познаваш руснаците. Ние сме известни с това, че можем да страдаме. Как казвате… „стоици“, да? Прочети литературата ни, цялата е за страданието. Прочети историята. Виж кои са най-прочути водачи на Русия: Иван Грозни, Петър Велики, Екатерина Велика, Ленин, Сталин. По какво си приличат? Всички са масови убийци. Вие в Америка имате ли такива легендарни убийци? Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн, Франклин Делано Рузвелт — те убийци ли са били?