Добър довод.
— Добре де — казах. — Как го е постигнал Елцин?
— Така и не разбрах, но със сигурност има връзка. Иначе как ще успее да измами всички?
Досега почти ме беше убедил — вежливо кимах, следвах логиката му и прочие. Но сега го изгледах хладно.
— Виж, тук имаме проблем. Според нашето разузнаване твоят шеф Юриченко се е свързал с Елцин в началото на събитията и му е предложил сделка. Нашите хора казват, че Юриченко му е помогнал да се издигне.
— Да, вярно е. Когато Виктор вижда, че той излиза на повърхността, разбира, че нещо не е наред, и развива отношенията им. Вмъква се сред хората му. Знаем, че Елцин има могъщи съюзници, но кои? Виктор не успя да научи отговора.
— И какво? Когато Елцин най-сетне дойде на власт, той се е отплатил на шефа ти, като го е назначил начело на СВР?
— Голяма ирония, да? Елцин имаше доверие на Виктор, това беше награда за помощта му.
— И ти си казал всичко това на Морисън?
— Отделни части. В началото не знаех какво търся.
— И защо си отишъл при Бил?
— Последен изход. Когато не можах да разбера какво става, исках да обсъдя американската интерпретация на събитията. Понякога, когато гледаш през прозорци на някоя къща, виждаш по-добре какво става вътре, да?
Трябваше ми известно време да обмисля това. Вече си бях обул панталоните, така че можех да си го позволя.
— Юриченко знаеше ли, че се срещаш с Морисън? — попитах.
Той се размърда от неудобство, сякаш се срамуваше да го сподели.
— Не. Ъъъ, Виктор не би разрешил. Ние сме близки, но Виктор е продукт на стара система и би го сметнал за сериозно предателство.
— Знаеш ли кой в ЦРУ е имал достъп до докладите ти и е знаел за твоето съществуване?
— Бил и Мери, разбира се. И само заместник-директорите на разузнаването и оперативния отдел са били… наясно с нещата, да?
— Така мисля, но Морисън ми каза, че е замесен и някакъв психиатър от ЦРУ. Каза, че това е стандартна практика, за да не полудееш в ръцете им.
— Значи разбираш, че имам голям проблем?
Кимнах, но както вече споменах, шпионите са мошеници и в СВР сигурно имаха цяла банда сценаристи от Холивуд, които седяха в някое мазе и измисляха такива неща. Доста идиотско предположение, знам.
Той погледна часовника си.
— Трябва да се връщам на работа. Казах на всички, че отивам на обяд. Имам срещи.
— Как ще работим? — попитах. — Ако искаме да се срещнем отново, как ще стане?
— Сложи знак на същата статуя. Ако искам да се срещнем, ще оставя съобщение на рецепцията, в което има думата „избирам“. Ще се срещнем на също място в шест и петнайсет сутринта.
Арбатов протегна ръка, за да я стисна. Направих го и той явно долови колебанието ми, защото се усмихна срамежливо — знак, че и на него му беше също толкова трудно в тази ситуация.
Припомних си описанието от досието на Арбатов — „очарователен магнетизъм“ — и реших, че от ЦРУ са избрали точната фраза. С раздразнение открих, че го харесвам, доверявам му се и дори искам да вярвам на това, което ми казва.
Но дали беше достатъчно, за да му поверя живота си? Ами не. Нито пък виждах как неговото признание ще помогне на мозайката да се нареди. Обясняваше защо изобщо се е свързал с Морисън, но къде беше връзката с арестуването на Морисън или десетте години предателство?
И по-важното — къде беше връзката със засадата от тази сутрин? Въпреки този разговор най-умното нещо, което можех да направя в момента, беше да се обадя на авиокомпанията и да запазя билети за следващия полет.
Но Алекси Арбатов ме беше заинтригувал. Реших да помисля върху това, което ми беше казал, да видя как се връзва с нашия случай и да се срещна с него още веднъж.
21
Само няколко секунди след като Алекси Арбатов си тръгна, Катрина почука на вратата и ме попита дали иска да отида с нея до посолството. Предложих й първо да се разходим около хотела, за да мога да й разкажа за какво сме говорили с Арбатов. Новата, подобрена версия на Шон Дръмънд нямаше да крие нищо от новата версия на мис Мазорски. Винаги се дръж добре с жени, които са в състояние да натикат члена ти в мелачка за боклук, това е моят девиз. Въпреки това й направих услуга, като й разказах краткия вариант на историята.
Колкото и странно да звучи, тя не се развълнува особено. Останах с впечатлението, че от учтивост се преструва, че ме изслушва, а всъщност мисли за нещо друго. Да разпределяш вниманието си между две и повече задачи е много полезно и чудесно умение, но страшно се вбесявам, когато го прилагат на мен.