Не искам да звуча като мърморко, но беше доста скапан ден: засада, убит американски офицер, операция, извършена от лекар на име Йозеф Менгеле, а сега и това. Мислех си, че не може да стане по-зле, докато не познах човека, който се мотаеше до асансьора — същият детектив, който ми беше свалил белезниците в полицейското управление. А до него стоеше един зализан тип с добре ушит западен костюм, който изглеждаше ужасно самодоволен.
Те енергично се приближиха до нас, а мазникът нахално завря визитката си в лицето ми и обяви:
— Казвам се Борис Ашинаков и работя във Външно министерство. Трябва да поговорим. Насаме.
Отдалечихме се от асансьора и той ни заведе в един тих ъгъл на фоайето.
— От името на нашето министерство ви изказвам най-искрените си извинения за престрелката тази сутрин — започна. — Москва е много мирен град и ние много се разтревожихме от този случай. И се почувствахме неудобно, разбира се.
Москва беше всичко друго, но не и мирен град, вежливостта му беше фалшива, а аз се чудех за какво изобщо говореше. Въпреки това се усмихнах в отговор и много възпитано казах:
— Благодаря ви. Много мило от ваша страна да се отбиете. С удоволствие бих останал да си побъбрим, но трябва да се качваме да си събираме багажа. Късен полет… сигурен съм, че ще ме разберете.
— Всъщност, майоре, няма закъде да бързате.
— И защо мислите така?
Той се почеса по веждата, посочи спътника си и каза:
— Детектив Турпеков и колегите му продължават да разследват този ужасен инцидент. Има процедури, които трябва да се следват, преди да приключат със случая. Вие двамата сте единствените живи свидетели.
— Чудесно. Ще ви дам американски номер, на който можете да ни откриете.
Той поклати лъскавата си глава.
— По-скоро не. Ще трябва да ви помолим да останете тук.
— Не.
Той се хилеше и наистина се забавляваше, а на мен изведнъж ми писна от комплексирани дребни бюрократи със силови методи.
— Настоявам — каза той. — Нашите гранични власти вече са инструктирани да не ви позволят да напуснете страната. Стига да не се появят непредвидени обстоятелства, няма да се забавим повече от четирийсет и осем часа.
— Аз нямам четирийсет и осем часа на разположение.
— Вече имате. — Той се усмихна и ме бучна в гърдите с дебелия си показалец. — Москва е чудесен град, пълен с интересни забележителности. Как казвате в Америка? Поспрете, за да се насладите на гледката.
Москва беше всичко друго, но не и чудесен град, а единствените гледки засега бяха летящи куршуми и некъпани бездомници.
— Възнамерявам да подам оплакване в посолството — казах.
— Направете го, моля. — Той махна един конец от ръкава на сакото си и добави: — Но май пропуснах да ви кажа, че този въпрос вече беше обсъден със секретаря по политическите въпроси във вашето посолство. Човекът ме разбра напълно.
Той ми подари още една мазна усмивка, кимна на Катрина и ни пожела приятно прекарване, след което двамата с детектива се отдалечиха.
Катрина не ме остави да ругая дълго.
— Нямаме време, Шон. Наистина не можем да си го позволим.
— Това може би не е най-големият проблем. — Обърнах се и я погледнах в очите. — Хрумвало ли ти е, че някой може би иска да останем в Москва, за да ни убие?
— Мислиш ли?
— Вече не знам какво да мисля.
И наистина си беше така. Полицейските власти са още по-бюрократични от останалите държавни институции и никога нямаше да допуснат единствените свидетели на едно престъпление да напуснат Русия. От тази гледна точка бяха прави. Но имаше и друга гледна точка: тази сутрин някой се беше опитал да ни убие, а сега изведнъж ни заповядваха да останем в мрежата на паяка.
Разтревоженото лице на Катрина ми подсказваше, че напълно разбира в каква опасност сме попаднали.
— Трябва да са доста важни хора, за да накарат Външно министерство да им върши мръсната работа, нали?
Кимнах и тя продължи:
— Като новия ти приятел Арбатов например?
— Той не ми е приятел — уточних. — Но не вярвам да е той.
— Защо?
— Ако искаше да ни убие, защо не го направи в стаята ми? Защо му трябваше да ми разказва историята за тайния заговор? Не се връзва, нали?
— Значи му вярваш?
— Не вярвам на никого с неговата професия. Просто не мисля, че той се опитва да ни убие.