— Тогава кой?
— Виж, дори не съм сигурен, че някой изобщо иска да ни убива. Може би засадата наистина е била заради Мел.
— Може би — отвърна тя с известен скептицизъм.
— Но разбираш за какво говоря, нали? Ако не е бил Арбатов, кой друг има причина да желае смъртта ни?
— С твоя талант да печелиш приятели кандидатите трябва да се редят на опашка.
Засмях се, за да й покажа, че според мен това е много смешно. Тя остана с каменно изражение, но сигурно се смееше вътрешно.
После се сетих за големия гаден Еди и смехът ми секна. Вместо това двамата с Катрина започнахме да мислим какво можем да направим при новите обстоятелства. Всъщност имаше нещо, което бях искал да направя, преди някой да ни избере за мишени и незабавното напускане на Русия да се превърне в единствената разумна тактика. Разбира се, обстоятелствата отново се бяха променили, така че…
Но новият ми план изискваше ентусиазъм от страна на Катрина. Проблемът беше в това, че засега не бях направил нищо, за да спечеля доверието й, а както вече отбелязах, засадата от тази сутрин допълнително беше подкопала вярата й в моите способности и честност, така че трябваше да стъпвам внимателно.
Затова продължих да обсъждам други идеи, докато тя сама не подхвърли:
— Защо не се срещнеш отново с Арбатов? Ако Морисън е докладвал за тази организация, за която ти е казал, може би в това има нещо.
— Какво например? — попитах невинно.
— Ти ми кажи.
— Чакай да видя. Идеята е, че някой е натопил Морисън, нали така?
— Така твърди той. Но защо?
— Това беше основният ми мотив изобщо да говоря с Арбатов. Той беше заподозрян номер едно.
— Много интересно. Защо би го направил?
— Ами… аз вече не мисля, че е бил той.
— Тогава защо изобщо си го заподозрял?
— Защото при шпионите нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Плащове и кинжали — целият им свят е построен върху лъжи, предателства и ножове в гърба.
— Съгласна съм.
— Обяснението винаги е най-нелогичното. Трябва да разтваряш завесите. Истината никога не е цялата истина. Може да бъде точно обратното или нещо по средата.
— Шон, толкова много научавам от теб, наистина. Но ще ми кажеш ли, моля ти се, защо все пак заподозря Арбатов?
— Просто те предупреждавам, че…
— Схванах. Аз съм уличен адвокат. Клиентите ми винаги лъжат.
— Добре, значи Бил Морисън каза, че е бил наблюдаващ на Арбатов, нали така?
Тя кимна и аз продължих:
— Представи си, че всъщност е било обратното. Представи си, че през всичките години, през които са се срещали, всъщност Морисън е предавал информация на Арбатов, който е контролирал него.
— Би било хитро. Но в такъв случай защо Арбатов го предава?
— Мислех си, че може би са се скарали или пък Морисън е поискал нещо, което руснаците не са били готови да дадат. Или може би го е направил някой друг от организацията на Арбатов.
— Но вече не мислиш така?
— Арбатов каза, че ако са искали да се отърват от Морисън, ние дори нямало да намерим трупа му.
— Ами ако е било обратното? Може би Арбатов е искал да спре да предава страната си и е помислил, че по този начин може да се отърве от Морисън?
— Нямаше да стане. Прекалено много хора от ЦРУ знаят за Арбатов.
— Естествено.
— И така, това си мислех аз, преди да говоря с Арбатов.
— А сега си мислиш нещо друго?
— Освен факта, че Морисън ми се вижда виновен ли?
— Мисля, че можем да разчитаме на Голдън да повдигне този аргумент.
— Добре, ето я другата възможност. Представи си, че Морисън е докладвал на ЦРУ нещо много важно, което никой в Москва не е искал да се разкрие.
— Например за тайната организация, за която говореше Арбатов?
— Да, нещо такова.
— Мери нямаше ли да докладва същото?
Кимнах.
— Точно това е най-хубавото. Така удрят два заека с един куршум. Ако той отиде на електрическия стол, нейната кариера също отива на боклука. Ако единият от семейството е предател, на другия също не може да се вярва.
— Но Арбатов все още е в играта. Тайната не е в безопасност, докато той е жив.
— Точно така. Значи следващата стъпка е да се премахне Арбатов.
— Тогава защо не са започнали с него?
— Не знам. Излагам ти просто теория, която ми се върти в главата. Но мисля, че Арбатов се тревожи точно за това. Той е следващият.
— Каза ли го?
— Не по този начин. Но защо иначе ще идва в стаята ми този следобед? Защо изобщо ще иска да разговаря с мен? Според мен си е позагубил съня.
Тя се разходи из стаята, докато обмисляше чутото. Накрая каза:
— Трябва пак да говориш с него.
— Не става.
— Защо?
— Защото при първата ни среща може би са ни видели. Може би са ме проследили или пък него. Само това може да обясни засадата.