— Разбирам. — Тя отпи още малко вино, като несъмнено разсъждаваше върху факта, че съм пълен кретен.
Всъщност знаех за Грузия повече, отколкото си признавах, като например, че хората там говорят на грузински език, но не обичам да се фукам.
— Нали си спомняш, че точно там са се запознали Морисън и Алекси, още през деветдесета или деветдесет и първа година? — попита тя.
Кимнах.
— Алекси си призна, че първата им среща наистина е била нагласена — каза Катрина.
— Защо?
— Защото, когато Горбачов наредил на КГБ и Граничните войски да контролират бунтовете, те имали строги заповеди да не отговарят с насилие. Ако грузинците започнели да се сражават, трябвало да се изтеглят. Горбачов не искал да създава взривоопасна ситуация. Вместо да изпълнят заповедите, те организирали две кланета, които вбесили останалата част от грузинския народ и развалили всичко.
— Не разбирам.
— Алекси и Виктор заподозрени, че някой манипулира действията им. Някой убедил КГБ да не спазва заповедите на Горбачов, да предизвиква кланета и да подкопае позицията му. Алекси искал да разбере какво знае ЦРУ за това.
— Още сме в деветдесет и първа.
— Имай търпение. След като Съветският съюз се разпаднал, грузинците се обадили на Едуард Шеварнадзе и го помолили да се върне и да управлява страната. Знаеш ли нещо за него?
Всъщност да. През осемдесетте Шеварнадзе беше външен министър на Горбачов, организира мирния завършек на Студената война и в резултат на това се превърна в международен герой.
Кимнах и тя продължи:
— Грузинците си мислели, че ако Шеварнадзе вземе властта, международният му престиж ще помогне да се отслабят връзките с Русия и Грузия да се отвори към Запада. Той познавал всички световни лидери и те го харесвали. Така че се върнал и първата му стъпка била да започне да ухажва западни компании да построят нефтопроводи и газопроводи през Грузия, за да може да пренася кавказки нефт и газ до Черно море. На Русия този план не й харесал. По очевидни причини тя искала нефтопроводите да минават през нейната територия.
Прозях се. Окей, това наистина беше много интересен урок по история, но беше късно през нощта, а Грузия е точно до Еритрея в класацията ми на нещата, за които изобщо не ми пука.
Катрина сякаш долови нарастващата ми скука и забърза:
— Работата е там, че преди Шеварнадзе да успее да се настани във властта, в Грузия избухнала гражданска война. Абхазците, които живеят в северозападния край на страната, докопали отнякъде огромен арсенал от танкове и артилерия. Била много кратка, много брутална война, но заради всичките танкове и артилерия силите изобщо не били равни. До деветдесет и пета абхазците победили грузинската армия и прогонили десетки хиляди грузинци от Абхазия.
— Абхазците, казваш?
Тя кимна.
— Не си спомням — признах.
— Престани да се правиш на идиот. По това време руснаците предложили да посредничат за прекратяване на огъня и грузинците нямали друг избор, освен да се съгласят. Оттогава в Грузия има руско военно присъствие. По този начин изгубили както Шеварнадзе, така и плановете за нефтопроводите. В крайна сметка кой би построил артерия за милиарди долари в такава нестабилна страна?
— Добре, разбрах.
— Това, което предизвикало любопитството на Алекси, били танковете Т–72, бронетранспортьорите и тежката артилерия. Високотехнологично оборудване, което сякаш се появило от нищото.
— Дали не са си го купили? Тогава в Русия била пълна бъркотия, армията не получавала заплати и квартири и продавала наред, за да се издържа.
— И аз това го попитах.
— И?
— Той каза, че на всеки ъгъл се продавали автомати и гранати. Но тежкото оборудване, танковете и артилерията се контролирали внимателно и били под строга охрана.
— Предполагам, че всичко това отива нанякъде.
— Да, и стой мирен, защото тук започва да става много интересно.
— Стоя толкова мирен, че започвам да се схващам.
— Много смешно. Работата е там, че Алекси получил нареждане от Виктор да разбере откъде идва всичката тази техника. Била руска. Трябвало да са я произвели тук някъде. Той изпратил екипи на бойното поле, които събирали серийните номера на разрушените танкове и артилерия. Когато се върнали, пуснали списъка с номерата през базата данни на Министерството на отбраната и установили, че нито един от тях не съществува.
— Странно.
— Става и по-странно.
Последва една много дълга история за подобни мошеничества, които ставали по време на войната между Армения и Азербайджан. Не разбрах защо са воювали и какви са били руските интереси, но и в този случай някой дал много танкове и артилерия на азербайджанците, а те ги използвали и спечелили войната.