— Извинявай.
След това го казах още четири пъти, осъзнах, че каузата е загубена, и си легнах.
24
През деня стана още по-зле. Катрина студено и ефективно ме отбягваше. Почуках на вратата й около десет пъти и позвъних по телефона още двайсет. Не отговаряше. Но беше там, разбира се. Вървеше на пръсти, но чувах как диша и пуска водата в тоалетната.
Обадих се на Имелда, обясних накратко какво е станало и я помолих за съвет. Тя беше жена, така че би трябвало да знае как да оправя нещата. Посъветва ме да се самоубия по някакъв особено мъчителен начин и да оставя извинителна бележка. Каза, че дори така няма да получа прошка, но поне ще покажа, че имам сърце. Освен това ме осведоми, че обажданията от офиса на Еди валят непрекъснато и той заплашва да оттегли предложението си за среща, ако не се върна веднага във Вашингтон.
Обадих се в посолството и разговарях със същия боклук, секретаря по политическите въпроси, който беше дал зелена светлина за продължаване на престоя ни в Москва. Казах му да изпрати на Голдън съобщение, за да потвърди в каква ситуация се намираме, защото в противен случай ще звънна на съдията във Вашингтон и ще накарам да го накажат за възпрепятстване на правосъдието.
Довърших романа на Джаки Колинс. Накрая героинята се събра с чувствителния красавец, който беше надарен като магаре и правеше любов като неуморно животно. Голяма изненада.
В пет следобед извиках през вратата:
— Катрина, знам, че си там. Също така знам, че всеки момент ще излезеш. Трябва да поговорим преди това. По работа, Катрина. Дръж се като професионалист.
Никакъв отговор. Дори не показа, че ме е чула.
Минаха десет минути, преди на вратата да се почука. Отворих и тя беше там, с неразгадаемо изражение, все така руса и със сложна прическа, с нова рокля в страстно червено, която беше по-малко предизвикателна, но все така можеше да накара всеки нормален мъж да се хване за чатала. Вече се бях научил да преглъщам пуританските си забележки.
— Здравей — казах с най-чаровната си усмивка.
— Трябва да тръгвам. Какво искаш?
Господи.
— Ъъъ, много добре изглеждаш.
— Мерси.
Не звучеше много искрено. Звучеше по-скоро като ругатня.
— Ще влезеш ли за малко, моля те?
Тя влезе и аз продължих:
— Виж, снощи се държах неадекватно. Извинявай.
— Нещо друго?
— За тази вечер…
— Какво за нея?
— Мислих много за това, което ми разказа. Не казвам, че не е вярно.
Тя изглеждаше леко изненадана.
— Така ли?
— Не. Аз съм типичен американец и не знам нищо за тази част от света, по дяволите. Може би е точно както казва Арбатов.
— Подмазваш ли ми се?
— Говоря сериозно.
— Значи си съгласен с мен?
— Още не. Тази вечер трябва да притиснеш Арбатов за доказателства. Катрина, това е страхотна история и двамата с теб сме склонни да й повярваме. Но Голдън няма да разсъждава така. Съдебните заседатели също. Трябва да получим някакви факти.
Тя ме изгледа, все още доста хладно.
— А помислял ли си изобщо за положението на Арбатов?
— Какво искаш да кажеш?
— Той е работил с нашето правителство повече от десет години. Направил го е, воден от съвестта си. Сега е в сериозна опасност.
— Аз също съм в сериозна опасност като защитник на един човек, обвинен в държавна измяна. Накъде биеш?
— В момента той работи с нас, за да спаси Бил. Рискува да се срещаме и ми разказва всичко, което знае, защото е лоялен към Морисън.
— Моля те, предай му, че оценявам това.
— Искам да ти кажа, че е забележителен човек.
— Да, така е. Съгласен съм.
— Смел, принципен и благороден.
— Всичко изброено, да.
Тя ме изгледа, за да провери дали не се подигравам. Не се подигравах, така че тя продължи:
— Без вечерен час.
— Ами… добре.
— Без задни мисли за заниманията ни.
— Никакви задни мисли, обещавам.
— Добре тогава. Ще се видим на закуска.
— На закуска да е.
— Ти ще черпиш. И няма да е лошо да има цветя на масата.
— Рози. Цяла дузина.
— Не можеш да намериш рози в Москва през ноември.
— Добре де, ще взема магарешки бодили или каквото има.
Тя излезе и ме остави с неприятното усещане, че по някакъв начин съм направил още по-големи отстъпки. Осъзнах, че може би се влюбва в Алекси Арбатов. Освен това осъзнах, че когато работиш с цивилни, основният ти проблем е липсата на контрол. Ако беше войник, просто щях да й напомня за дълга й и за моя чин.
В пет сутринта, докато продължавах да се въртя в леглото, чух как отваря вратата на стаята си, пуска душа и няколко минути по-късно се стоварва в леглото си.
На закуска Катрина изглеждаше ужасно — с разрошена коса, зачервени бузи и кръвясали очи. Замълчах си. Сделката си е сделка, колкото и да е трудно да се спазват условията.