Разменихме банални любезности с известно неудобство, без да се гледаме в очите. Когато приключихме, преминах направо на въпроса.
— Е?
— Няма доказателства. Поне нищо определено.
— Разбирам.
И двамата започнахме да си играем с лъжиците, както става в такива случаи.
— Но той каза, че трябва да се съсредоточим върху повторното избиране на Елцин през деветдесет и шеста.
— Какво по-точно?
— Каза, че ако се върнем и проверим новините оттогава, ще видим как три месеца преди изборите рейтингът на Елцин е бил едноцифрено число. Тримата други кандидати водели с огромна преднина. Всички прогнози твърдели, че Елцин ще загуби и няма никакви шансове.
— Сигурно е направил добра кампания.
— Алекси каза, че не е само това. Според него в страната тогава царяла пълна бъркотия. Войната в Чечня била ужасно непопулярна, мафията била високо във властта, а приятелският кръг на Елцин отмъкнал всички печеливши предприятия в Русия. В Москва всекидневно имало престрелки и поръчкови убийства. Хората умирали от студ и глад, а политическите скандали не спирали. Дори дъщерята на Елцин била обвинена в кражбата на милиони долари. Всички в Русия обвинявали Елцин за това положение — в алкохолизъм, корумпираност, неспособност да управлява. Нямал шансове.
— Тогава как е спечелил?
— С помощта на тази тайна организация. В банковите сметки на кампанията му изведнъж се изсипали стотици милиони долари, навсякъде се раздавали подкупи и дори руската преса мистериозно спряла да го критикува. Алекси каза, че било невероятно — най-голямата политическа измама в историята.
Спомнях си, че преизбирането на Елцин беше голяма новина, но подробностите ми убягваха.
— Това е сериозно обвинение — заявих важно аз. — Има ли доказателства, Катрина?
— Казва, че можем да проверим нещо. През есента на деветдесет и шеста, в разгара на омразата към Елцин, американският президент дошъл в Москва и произнесъл реч по руската телевизия, в която хвалел Елцин. Визитата била нарочно планирана така, че да повлияе на изборите. Нашият президент стигнал дотам, че оправдал войната в Чечня и казал на руския народ, че била същата като нашата Гражданска война.
Облегнах се и започнах да си играя с чашата. От тона и поведението на Катрина можеше да се заключи, че вярва на всяка дума от тази история. Разбира се, още от предишната нощ беше ясно, че обективността й се е изгубила някъде между чаршафите на Алекси.
Аз обаче не спях с Арбатов, така че все още можех да разсъждавам обективно. Много ми се искаше да му повярвам, защото, ако наистина съществуваше такава тайна организация и семейство Морисън се опитваше да я изобличи, имаше върху какво да построим защитата си. От друга страна, идеята, че нашият собствен президент е марионетка в ръцете на тази организация, със сигурност проваляше цялата достоверност на теорията.
Попитах подчертано учтиво:
— Значи според него тази тайна организация е уредила речта на президента?
— Според мен по-скоро предполага, че групата има влияние във Вашингтон и контролира поведението на Белия дом по отношение на Русия.
— Тоест изказванията на президента и политиката му?
— Нещо такова. Алекси твърди, че винаги се е изненадвал как Русия си прави каквото иска в бившите републики, или поне така изглежда, а Вашингтон никога не е заемал твърда позиция срещу това.
— Разбирам. — Оставих лъжицата си. — Това също е много смело обвинение. За него има ли доказателства?
— Каза да намерим тази реч на президента.
— Само това?
Скептичността ми започваше да я изнервя. Тя също остави лъжицата си и каза:
— Престани.
— Какво да престана? Доказателства, Катрина. Ти си адвокат. Къде са доказателствата?
Тя присви очи.
— Виждам какво целиш.
— Какво целя?
— Ядосан си заради отношенията ми с Алекси.
— Ами щом повдигна въпроса, нека да го обсъдим. Всъщност си права. Смятам, че това е непрофесионално и вероятно вреди на нашия клиент.
— Непрофесионално?
— Точно това казах.
Тя кимна и на няколко пъти въздъхна шумно.
— Разбирам.
— Има ли нещо друго? — попитах студено.
— Само едно — отвърна тя още по-студено. — Казах на Алекси, че ти е трудно да повярваш на всичко без второ мнение. Той каза, че това може да се оправи много лесно. Според него просто трябва да говориш със семейство Морисън и ЦРУ. Излиза, че в ЦРУ са напълно съгласни с него. През цялото време те също се опитвали да разкрият тази тайна организация.