— Как беше в Москва? — попита тя.
— Откъде знаеш, че съм ходил?
— Опитах се да ти се обадя в офиса. Някаква сърдита жена ми каза, че си там.
— Гадно, разочароващо и опасно.
— Защо?
— Имаше засада. Двамата с Катрина попаднахме в нея.
Тя ме хвана за лакътя.
— Господи, Шон. Какво точно стана?
— Бяхме в колата на посолството и един камион ни препречи пътя. Когато се обърнах, зад нас имаше три горили с автомати.
— Но си добре?
— Аз съм добре, но един капитан от армията, Мел Торянски, не е. И никога няма да се оправи, ако ме разбираш.
Лицето й се натъжи.
— Познавам Мел. Той работеше за Бил. Беше много мил. Господи, не мога да повярвам, че е мъртъв.
— Засадата е била предназначена за него… двамата с Катрина попаднахме на неподходящо място в неподходящо време.
Да, добре, лъжех я. Гадна работа, но така й давах възможност да отрича, че е замесена. Като се има предвид за кого работеше и онези детектори на лъжата, така беше по-добре. Освен това лично за мен беше по-добре колкото се може по-малко хора да знаят за Катрина и малката ни конспирация да скрием истината. Както вече съм споменавал, аз съм адвокат.
Така или иначе, тя поклати глава.
— Горкият Мел. Винаги съм го харесвала. Но не разбирам нещо. Защо някой ще иска да го убива?
— Не знам. Руската полиция казва, че са били чеченците. Някои от твоите хора в управлението разследваха случая, но очевидно не споделиха нищо с нас.
— Добре, че поне на вас ви няма нищо.
Поех си въздух няколко пъти, докато се чудех как да подходя към следващия въпрос, защото беше адски, адски деликатен. За съжаление просто нямаше начин да бъда по-дискретен.
— Мери, освен това научих много за брака ти.
Тя не каза нищо, така че продължих:
— Например за Джанет Уинтърс и как си играла нечестно, за да се отървеш от нея.
— Това беше отдавна — каза тя.
— Да, така е. После пък научих, че Бил ти е изневерявал по-често, отколкото аз съм си мил зъбите. Научих подробности за агенцията за запознанства „Сибирски нощи“ и всички други жени, с които е спал. Ти също си знаела за тях, нали?
— Вече да — призна тя.
— Защо не ме предупреди?
Тя извърна поглед и отговори:
— А ти как разбра?
— Прелюбодеянието е в списъка с обвиненията. Бил ни свърза с бившата си секретарка, а хората от посолството ни разказаха останалото.
Тя отново ме погледна с тъжна, примирена усмивка.
— Съжалявам. Знам, че трябваше да ти кажа. Няколко пъти си го помислих.
— Това не е отговор.
— Да, прав си. Коя причина искаш да чуеш? По-приемливата или истинската?
— Започни с истинската. Ако е прекалено гадна, ще пробваме с по-хубавата.
Тя отново тръгна напред.
— Добре, истинската. Оказа се, че Бил не е човекът, за когото си мислех, че съм се омъжила. Никога не си чувал подобно нещо, нали? Докато излизахме, изглеждаше дяволски идеален — мил, внимателен, забавен. Когато поиска, може да бъде невероятно очарователен.
— Но след това се промени?
— Всъщност не — каза тя, объркано или може би разтревожено. — Беше добър съпруг. Беше трудно да приемеш някои черти от характера му — суетата, амбициите. Дразнещи страни, наистина, но в общата схема на нещата не можеха да разбият един брак.
— А после ти си разбрала за Джанет Уинтърс?
Тя сведе очи и се засмя.
— Беше кофти ден. Разбрах за нея от банковите извлечения. Не е за вярване, нали? Не знам кое ме ядоса повече — съществуването й или баналният начин, по който се издаде.
— Съществуването й, бих предположил.
Тя кимна.
— Разбира се, веднага повдигнах въпроса. Бях родила Кортни само преди година. Бях шокирана, огорчена — всички стереотипни чувства, които можеш да очакваш от една измамена съпруга. А той се държа точно така, както може да се очаква от един измамник. Закле се, че му е за пръв път, че е глупав, че е полудял, че съжалява и всичко останало. Обеща никога повече да не прави така.
— И ти му повярва?
— Искаше ми се. След това преминах през следващата фаза за всяка жена, на която са изневерили. Зачудих се в какво съм сбъркала, кои негови нужди не посрещам, всички банални въпроси.
Тя пак се засмя, но не защото беше много смешно, а точно обратното.
— Минах на диета, започнах да си купувам бельо от „Викторияс Сикрет“, вземах уроци по готварство. Нямаше да ме познаеш.
— А после отидохте в Москва?
Тя кимна.
— Втория път не изпадаш в истерия. Повярвай ми, изчела съм всички книги по популярна психология по този въпрос. Втория път или се развеждаш, или го убиваш, или свикваш. Тъй като очевидно не съм се развела и не съм го убила, останалата част от историята е ясна.