— Вдигна ли скандал?
— Не.
— Това не е ли малко странно?
— Сигурно. Но си мислех, че имам добър мотив да не го направя. Бракът ни беше добър по всички останали точки. Децата бяха щастливи и не исках да им усложнявам живота. Това, което направих, беше да спра да спя с него.
— Той не се ли зачуди защо?
— Знаеше причината. Но и той не искаше скандал.
— Добре, разбрах. А защо не ме предупреди?
— Все още ли си казваме истината?
— Все още.
— Беше ме срам. Аз… ами… как да го кажа точно на теб?!
— Защото сме били гаджета?
— Точно така. По някаква странна причина исках да си мислиш, че бракът ми е бил перфектен.
— Глупава причина.
— Предполагам.
Отново си поех дълбоко въздух.
— Между другото, запознах се с Алекси Арбатов. Готин е.
Тя пребледня.
— Какво си направил?
Мислех си да го спомена небрежно, за да свършим по-бързо с трудната част. Както в детската градина, където криеш граха под картофеното пюре, за да си помислят, че си го изял. Но и тогава не вършеше работа.
— Мери, той е свидетел. Може би най-важният свидетел.
— Шон, какви ги вършиш? За бога!
— Всичко е наред. Нарисувах онези три чертички на статуята и се видяхме тайно.
— Бил ти е казал за това? Не знаеш ли колко е рисковано? Алекси е най-важният агент, когото сме вербували! Имаш ли представа какво ще му направят, ако го хванат? Не става въпрос само за теб и клиента ти!
— Точно за това става въпрос. Длъжен съм да проследя всички възможности, а Алекси е една от тях.
— Грешиш. Бил те използва. Превърнал те е в марионетка. Манипулира те, за да изкара Алекси на светло.
— Звучиш така, все едно Бил наистина е виновен.
— Не… може би… по дяволите, вече не знам какво да мисля.
Тя потърка челото си, сякаш имаше главоболие.
— Бил се сърди, нали така?
— Предполагам, че и така може да се каже.
— Знам какъв става, когато се сърди. Става отмъстителен. Вероятно е толкова ядосан, че може да се опита да изгори Алекси, за да си го върне на ЦРУ. Не бива да ставаш част от тази игра.
Единственият проблем в нейните разсъждения беше това, че аз сам поисках да се срещна с Алекси, а не Бил. Можеше да се спори, че Морисън ми е оставил следа от трохички, която води към него, но просто не вярвах, че е чак толкова коварен. Или че аз съм толкова наивен.
— Защо не го е издал по-рано? — попитах. — Ако приемем, че Бил наистина е предател, защо не го е издал отдавна?
— Според мен това не доказва нищо. Разкриването на Алекси би било самоубийство. Ако руснаците го бяха арестували, щеше да има вътрешно разследване. Това е рутинна практика, а само десет души на света знаят за Алекси. Останалите девет минават през тестове с детектора на лъжата. Бил все едно щеше да си закачи неонова табела над главата.
— Виж, Алекси смята, че Бил е невинен. Всъщност той е съгласен с него, че цялата история е нагласена.
Лицето й се изопна от напрежение.
— Това ли ти каза?
— Напълно е убеден.
— А каза ли ти кой е накиснал Бил?
— Смята, че става въпрос за някаква тайнствена организация в Москва, която се опитва да разкрие от около десет години.
Тя се загледа в дърветата.
— По дяволите, Шон… само не и организацията на Алекси.
— Той ми каза, че знаеш за нея.
— Разбира се, че знам. Мърмори за нея от дванайсет години. Това му е фикс-идея. За бога, ние дори подхранвахме тази илюзия. Всичко беше част от плана.
— Какъв план?
Тя изведнъж млъкна, скръсти ръце на гърдите си и сведе очи. Очевидно вече беше прекосила границата, след която името на Алекси щеше да се появи в следващия й тест с детектора на лъжата. За целия разговор дотук можеше да обвинява досадния адвокат на мъжа си и безграничното му любопитство, но следващото обяснение беше истински важното — разкритието, с което влизаше в опасна територия.
Тя вдигна очи и отново сложи ръка върху моята.
— Шон, според теб как го наехме изобщо? Още първия път, когато се запознал с Бил, той започнал да се оплаква от някаква тайнствена сила, която разкъсва страната му. Очевидно се натискаше да разбере какво знаем ние за това. Така че изпратихме Бил да му каже, че подозираме същото. Беше измама. Използвахме неговото слабо място, за да установим контакт. Както много хора с необичайно висока интелигентност, Алекси страда от параноя.
— Откъде знаеш?
— Знам, защото най-добрият психиатър на управлението ни помага да работим с него повече от десет години. Знаеш ли какво е кодовото название на тази операция? „Пациентът“. Параноята на Алекси е кукичката, с която го хванахме. Подхранвахме я. Организирахме операции, за да я изостряме. Защо според теб е предал страната си? Алекси е убеден патриот. Според него той не предава страната си, а се опитва да победи някаква скрита тъмна сила, която тайно я управлява. Звучи ли ти познато?