Вероятно трябваше да го формулирам малко по-меко. Изражението й рязко се промени.
— Никога не говори така за Алекси. Те лъжат.
— Виж, всички се страхуват от нещо. Страховете на Алекси просто са повече от тези на останалите хора.
Тя вдигна средния си пръст пред лицето ми. Гледах го отблизо около двайсет секунди, докато го махна. После се върнахме в офиса, без да си говорим, като и двамата не изпитвахме много топли чувства един към друг.
Едно от момичетата на Имелда ми подаде някаква бележка в момента, в който влязох. На нея бяха написани името и телефонът на подполковник Чарли Бекър — същият онзи Чарли, който ми беше дал досиетата на Арбатов и Юриченко.
Хванах телефона и бързо набрах номера. Чарли отговори на третото позвъняване и аз казах:
— Чарли, обажда се любимият ти военен адвокат.
— Нямам любими военни адвокати. Смятам, че всичките трябва да бъдат натоварени на един голям кораб, откарани в Северния ледовит океан и потопени с торпедо.
— Може ли поне да им се отпуснат надуваеми жилетки?
— Добра идея. Така ще могат да измръзнат до смърт. Ще го запишем от сателита и когато ми е скучно, ще сядам с един пакет пуканки и ще гледам как умират адвокати.
— Няма да стане, Чарли. Адвокатите не могат да измръзнат, защото са студенокръвни влечуги.
— Глупости. Всичките сте въздух под налягане. Виж, ти ме пита за Виктор Юриченко.
— Да, мерси за папките.
— Няма проблеми. Работата е там, че Юриченко пристига в Америка. Трябва да се срещне с новия директор на ЦРУ. Никога не пропуска да го направи.
— Кога?
— Пристига довечера. Планът е да остане и утре и да лети обратно вечерта.
— Във Вашингтон ли ще бъде?
— Точно това не трябва да ти казвам, под страх от смъртно наказание. Запазил е стая в хотел „Хей-Адамс“, а от съображения за сигурност ще използва името О. Еймс.
— Шегуваш ли се?
— Виктор има странно чувство за хумор. Последния път, когато дойде, използваше псевдонима Розенбърг, представяш ли си?
— Приятел, страшно съм ти задължен.
— Прав си. Има защо.
Затворих, съобщих за това на Катрина, обадих се на Имелда, която още беше във временния офис във Вирджиния, казах и на нея и я попитах дали ще е възможно да смени самолетните ни билети, ако решим да се върнем във Вашингтон.
Тя незабавно отсече:
— Веднага си замъкнете задниците на летището. Аз ще се оправя с билетите.
— Ами аз още не съм решил — казах.
— Той е свидетел, нали така?
— Да, очевидно знае всичко. Отговаря за всички външни разузнавателни операции. Информацията от Морисън би отивала в неговия отдел.
— Значи трябва да му праснеш една призовка.
Хвърлих поглед към Катрина.
— Имелда предлага да му праснем призовка.
Тя сви рамене.
— Според мен това е невъзможно.
Отвърнах и на двете:
— Той със сигурност пътува с дипломатически паспорт и не отговаря пред нашите закони. Дори ако приемем, че някой съдия ще се навие да разреши изпращането на призовка на началника на руското разузнаване.
— И ти смяташ, че не съм помислила за това? — попита Имелда. — Ще изпратиш документите на името на Еймс. Щом този Юриченко се регистрира с псевдоним, имаш право да го пипнеш. Освен това не го арестуваш, а изискваш присъствието му като свидетел. Изготви документите и намери някой благосклонен съдия.
— Подготви ги, преди да се върнем — казах.
Беше изстрел в тъмното, но играта толкова беше загрубяла, че вече бях готов да стрелям и със затворени очи.
27
Всеки свестен адвокат познава един-двама съдии, които нямат нищо против да заобиколят закона. Някои са добри по природа, други са мързеливи и знаеш, че няма да си направят труда да забележат, а трети са ти приятели и ти съчувстват.
По някаква случайност аз съм единственият адвокат, който не познава нито един такъв съдия. Вместо това познавах един алкохолик от световна величина на име полковник Андрю Клийвър, който всяка вечер в шест часа вече беше накиснат до козирката в офицерския бар „Форт Майър“. Беше хитър дявол, който си носеше бутилки от минерална вода, пълни с джин, и по цяла вечер си поръчваше само тоник. Правеше си сам коктейли под масата, като си мислеше, че никой не забелязва, но всъщност всички знаеха, защото адвокатите следят съдиите като ястреби и сплетничат като бабички в кръжок по плетене.
Влязох в бара в седем вечерта. Имелда беше подготвила пакета много умело — на първите шест страници беше написано само името на О. Еймс, а под тях имаше някаква мъгляво формулирана декларация, че този Еймс всъщност може би е псевдоним на Виктор Юриченко.