Последният кашон беше продълговат. Отворих го. Вътре имаше бейзболна бухалка с автограф.
Катрина проследи цялата сцена от разстояние, като местеше поглед от мен върху Еди и обратно. Той се оттласна от стената и застана на две крачки от мен.
— Време е да обсъдим сделката.
Не откъсвах очи от бухалката. Мечтаех си да се завъртя и да го ударя в лицето. Еди беше изиграл ходовете си перфектно. Беше удържал най-сериозните доказателства до този момент и знаеше, че и последните остатъци от оптимизма ми ще изчезнат, щом видя какво има в кашоните.
Поех си дълбоко въздух няколко пъти и казах:
— Добре, Еди. Какво предлагаш?
Той отвърна с глас, студен като скалпел:
— Много е просто. Ако се признае за виновен по всички обвинения, Морисън получава доживотна присъда. В замяна получаваме толкова време с него, колкото ни трябва, за да съберем всички подробности за предателството му. Запазваме си правото да използваме детектор на лъжата по време на разпитите. Ако не му вярваме или мислим, че не казва всичко, сделката се отменя. Ако не ни харесва тонът му, сделката се отменя. Имаш четирийсет и осем часа, за да получиш отговор от клиента си.
Еди погледна часовника си.
— Значи до седем и трийсет и една вдругиден.
Колкото и да се преструваше на уверен, това беше първата оферта. Никой разумен адвокат не приема първата оферта. Просто не се прави така. Дори Еди щеше да бъде разочарован, ако не се опитах да променя условията.
— Това не е достатъчно — настоях твърдо. — И двамата знаем, че нашето правителство не иска този случай да влезе в съда. Отношенията ни с Русия се затоплят, работим заедно срещу тероризма, ограничаваме ядрените оръжия и един мръсен процес е нежелан за всички. А аз те уверявам, Еди, че възнамерявам да прекарам този процес през най-калните канавки, за които се сетя. Ще извадя мръсните ризи на всички. Освен това информацията, която може да се получи от Морисън, струва повече от една смъртна присъда, която най-вероятно няма да бъде издадена.
Еди стоеше и си хапеше долната устна. Блъфирах, но май действаше. Сигурно току-що беше осъзнал, че ме е подценил. Самоувереното копеле сигурно си е мислело, че просто ще легна и ще приема всичките му условия.
Той запристъпва от крак на крак. Пипнах го.
— Сигурен ли си? — попита.
— Абсолютно. Най-много трийсет години с възможност за предсрочно освобождаване под гаранция за добро поведение. Морисън е бил добър войник, което сигурно има значение. Освен това не се знае колко от тези доказателства ще успея да обясня или направо да отхвърля като несъстоятелни. Хайде, Еди, трябва да занеса нещо по-свястно на клиента си. Дай ми нещо, което ще му допадне.
Той погледна към бухалката, а после към тавана, сякаш търсеше съвет от небето. Най-сетне пъхна ръка в джоба си и извади две чернобели снимки, а после ги подхвърли на масата.
Огледах ги — и двете бяха фотографии на мъже на средна възраст, в добра форма, които приятелски се усмихваха на обектива.
— Единият е Сергей Романов, а другият Михаил Сорбозни — каза Еди. — Сергей е бил женен с три деца, а Михаил е имал две хлапета. И двамата са привикани обратно в Москва. Михаил е бил измъчван в продължение на седмици и накрая разстрелян. Сергей веднага са го разстреляли. Съпругата на Морисън е била наблюдаващият им офицер. Преминала е тест с детектора на лъжата и не ги е предала тя. Остава да го е направил съпругът й.
Не откъснах очи от снимките, докато не продължи с леден тон:
— Не приемай сделката. На първо място ще ми хареса да те победя просто защото не те обичам. На второ, твоят клиент заслужава смъртно наказание и аз искам да го убия лично. Ако още веднъж поискаш други условия, сделката се отменя. А сега бъди добро момче и бягай да говориш с клиента си. Имаш четирийсет и седем часа и петдесет и пет минути.
С това Еди се обърна и си тръгна, а след него остана миризма на суета. Никога не бях виждал по-добро представяне на условията за извънсъдебно споразумение. Беше нагласил всичко така, че да остана с отворена уста, просто защото беше Еди. Двете фотографии бяха запазени за десерт, за да ме унижат допълнително.
В делата за шпионаж правителството обикновено прибягва до косвени доказателства. Предателите по принцип са хитри типове, които работят сами и на тъмно, не оставят много следи и почти никакви свидетели. Най-често, когато правителството се съмнява за държавна измяна, те се стремят да вкарат жертвата в капан, като се надяват, че ще се хване и ще им даде достатъчно доказателства за планирано предателство, които да покажат на съдебните заседатели.