Ако Еди не лъжеше за съдържанието на шестия кашон — а той сигурно не лъжеше, защото иначе го чакаше отнемане на адвокатските права, — в ръцете му беше оръжието на убийството, по което бяха отпечатъците на Морисън.
Погледнах към Катрина, която си пиеше кафето и наблюдаваше разговора.
— Как ти се струва?
Тя посочи шестия кашон.
— Смятам, че сме напълно прецакани.
— Така изглежда, нали? — казах, докато все още осмислях всички неприятни изводи от наученото.
Тя отново отпи от кафето си и се замисли.
— За него няма значение за какво ще пледираме, защото смята, че обвинението му е желязно. Не можем да атакуваме основното доказателство, защото ни е забранено да разберем как го е получил. Освен това…
Телефонът звънна и аз отидох да го вдигна. Беше Алекси, който каза:
— Имам само минута, Шон. Виктор е горе и се подготвя за срещи, а аз си измислих извинение да сляза във фоайето.
— Познай какво стана. Току-що си тръгна прокурорът. Мина да остави стотина строго секретни документа, откраднати от някакъв сейф в Москва от неизвестен източник на ЦРУ. Документите потвърждават всички твърдения на обвинението, дори най-крайните. И познай какво още. По всичките документи има пръстови отпечатъци от Морисън.
Настъпи дълга пауза. Най-сетне той каза:
— Това е невъзможно. Повярвай ми, ако Бил работеше за нас, щях да знам.
— Значи или лъжеш, или грешиш. Може би някой друг в твоето СВР е работил с него, а ти не си бил в съответния отдел.
— Това не може да обясни фактите — каза той остро и напрегнато. — Прокурорът е сигурен, че тези документи са от Москва, да?
— Твърди, че директорът на ЦРУ и един военен съдия са потвърдили самоличността на източника.
— Значи тайната организация стои зад всичко.
— Това е другата тема — казах, като осъзнавах, че сигурно правя голяма грешка, като повдигам въпроса, но просто не можех да се удържа. — И Бил, и Мери твърдят, че тази твоя организация е измислена. Казват, че са подхранвали параноята ти, за да не те изпускат като източник.
Внезапно настъпи още една дълга пауза, така че казах:
— Там ли си още?
— Те… те грешат — увери ме той, едновременно обиден и объркан. — Тогава как обясняват всички неща, които е направила тази организация?
— Попитах Мери за избирането на Елцин. Тя каза, че е чисто политическо постижение.
— Ами Азербайджан и Армения? Грузия? Чечня?
— Всичко е измислица.
— Грешат — каза той, внезапно огорчен. — Кражба на оръжие, войни, политически убийства, предупреждавам ги от десет години. Казах им къде да търсят и какво точно. Не си измислям.
Изведнъж ми стана жал за Алекси. Той ми харесваше. Изглеждаше наистина свестен тип, но кой знае какви демони има в главите на хората? Беше раздразнен, ядосан и обиден, но и аз си имах проблеми.
— Виж, Алекси, знам само, че имам клиент, когото трябва да защитавам, и…
— Шон, моля те — прекъсна ме той. — Не трябва да затваряш очите си. Бил не е предател. Щях да съм мъртъв, ако беше предател. Мое име щеше да бъде съобщено и аз щях да съм мъртъв. Нали разбираш?
— Не, не разбирам. Мери каза, че той не те е предал, за да не привлече внимание към себе си. Освен това си бил неговият паспорт за все по-важни постове.
Чух въздишката му. После чух друг глас в дъното и Алекси изведнъж затвори. Обърнах се и погледнах Катрина, която не изглеждаше щастлива. Беше свила ръце в юмруци.
— Копеле такова, нямаше нужда да му го казваш.
— Не, имаше. Ако случайно си пропуснала, прокурорът току-що ни изсипа толкова доказателства, че клиентът ни може да увисне на бесилото. Вече нямаме време за Алекси и неговите кошмари.
— Грешиш. Ако Алекси е прав, това обяснява защо някой си е направил труда да натопи Морисън. Знаеш го. Това е…
Вдигнах ръка, за да я прекъсна.
— Зает съм. Имам работа. Просто забрави.
Тя присви злобно очи, рязко се обърна и излезе.
29
Всъщност нямах нищо против, че си тръгна, защото исках да остана сам и да обмисля възможностите. След като Еди ми предостави всичките си доказателства, вече можех да се опитам да си представя как ще построи обвинението. Трябваше да го направя бързо, защото след това щях да хвана самолета и да кажа на Морисън за споразумението и да обсъдим дали да не подпише собствената си смъртна присъда. В светлината на всичко, което бях чул, това изглеждаше доста реална възможност, но все пак трябваше да премисля.
Ето какво измислих. Еди щеше да започне със скандален портрет на моя клиент и да се опита да докаже мотив за престъплението. Най-вероятна изглеждаше атаката тип „Дориан Грей“. Щеше да посочи към мястото на обвиняемия, където щеше да седи Морисън в униформата си на бригаден генерал, красив и солиден, благословен от природата, гените и произхода си така, че да преуспее. Щеше да подчертае как е роден в богато семейство, посещавал е най-елитните частни училища, влязъл е в най-добрата армия на света и е получил всички възможности, предлагани от Америка. Бил е старателен и трудолюбив, а всичките му подчинени са го ненавиждали. Пробил си е път към върха със зъби и нокти, но за него върхът никога не е бил достатъчно високо, защото Бил Морисън е суетен, арогантен и безкрайно амбициозен. Нито едно постижение, титла или успех не са били достатъчни за него.