— Ужасно съжалявам, Кларки, скъпа — каза тя, — но явно съм те заблудила. Аз съм си все така бедна. Дори ако искаш да знаеш, когато Филис ми каза за твоята агенция, аз си набелязах да дойда при теб и да те попитам дали нямаш да ми предложиш нещо. Например гувернантка на някое малко ангелче. Или може би разполагаш с писател, който търси кой да му отговаря на писмата и да лепи в албум вестникарските рецензии за книгите му.
— О, скъпа моя! — Госпожица Кларксън беше покъртена. — Аз пък се надявах… Тази шапка…
— Тъкмо шапката е виновна. Не ми беше работа дори да мечтая за нея, но я зърнах на витрината и няколко дена пъшках по нея, докато накрая се предадох. А после, сама разбираш, ми се наложи да се облека в тон — да купя подходящи обувки и рокля. Това си бе чиста оргия и сега се срамувам от себе си. Твърде късно, както обикновено.
— Ти винаги си била буйно и поривисто дете.
— А когато всичко свърши и отново изтрезнях, открих, че са ми останали само няколко лири, които по никакъв начин нямаше да ми стигнат до пристигането на спасителния отряд. Така че след кратък, но задълбочен размисъл, реших да инвестирам жалките си финансови останки.
— Надявам се, че си избрала нещо сигурно?
— И аз така си мислех. „Спортен експрес“ го нарече „Днешното безопасно залагане“. Имам предвид Скокливия Уили в надбягването от два и половина миналата сряда в Сандаун.
— Божичко!
— Това си казах и аз, когато бедният стар Уили докрета шести. Но няма полза от вайкане. Трябва просто да си намеря някаква работа, за да изкарам до издръжката, която получавам всяко тримесечие. А това ще рече чак през септември… Но стига сме говорили за работа. Утре ще дойда направо в офиса ти, Кларки… Къде е Синтия? Не я ли доведе?
— Да, аз мислех, че ще вземеш Синтия на идване — обади се и Филис.
Ако можем да кажем, че чутото от Ива относно финансовото й състояние наскърби госпожица Кларксън, то споменаването на Синтия я хвърли направо в лапите на злочестието. Ива и Филис размениха недоумяващи погледи.
— Да не би да сме неприлично весели — каза Ива след моментна пауза, прекъсвана само от приглушеното хлипане на бившата й учителка, — имайки предвид, че това би трябвало да е една радостна среща? Какво е станало със Синтия?
— Бедната, скъпа Синтия! — изстена госпожица Кларксън. — Тя се омъжи.
— Не виждам нищо лошо в това, Кларки. Ако още няколко безопасни залагания не успеят, вероятно ще се наложи самата аз да се юрна навън да се омъжвам. За някой хубав, богат мъж, който ще ме глези.
— Ива, скъпа моя — примоли се госпожица Кларксън с блеещ от уплаха глас, — моля те, внимавай за кого се омъжваш. Всеки път, като чуя за сватбата на някое от моите момичета, умирам от ужас да не се случи най-лошото и тя, без да знае, да прекрачи ръба на някоя ужасна пропаст!
— Надявам се, че не споделяш вижданията си с булките. Това би хвърлило сянка върху сватбените тържества. Синтия да не е паднала в ужасна пропаст? Току-що казвах на Филис, че й завиждам на късмета да се омъжи за такава знаменитост като Ролстън Мактод.
Госпожица Кларксън преглътна.
— Този мъж е демон! — каза тя съкрушено. — Току-що оставих бедната Синтия да се къпе в сълзи в хотел „Кадоган“… Тя има много приятна тиха стая на четвъртия етаж, макар че килимът не е в тон с тапетите… Беше с разбито сърце, бедното дете. Направих каквото можах, за да я утеша, но напразно. Винаги си е била тъй чувствителна. Трябва да се върна при нея. Дойдох само защото не исках да ви разочаровам, мои скъпи момичета…
— Защо? — каза Ива с тиха настойчивост. Тя знаеше от опит, че госпожица Кларксън, ако не я притиснеш здраво, ще се върти и суче около въпроса, без дори да го докосне.
— Защо? — повтори госпожица Кларксън, сякаш думата беше нещо тежко, цапардосало я неочаквано.
— Защо плачеше Синтия?
— Нали това ти разправям, скъпа. Онзи мъж я напуснал!
— Напуснал я!
— Те се скарали и той направо си тръгнал от хотела. Това станало онзи ден и оттогава не се е връщал. Днес следобед изпратил кратка бележка, с която съобщил, че вече никога няма да се върне. Тайно и по най-непочтен начин уредил преместването на багажа си в една куриерска агенция, откъдето да бъде препратен неизвестно къде. От него вече ни звук, ни стон.
Ива зяпна. Тя не беше подготвена за такива важни новини.
— Но за какво са се скарали?
— Синтия, бедното дете, беше прекалено развълнувана, за да ми каже.
Ива стисна зъби.
— Какво животно!… Горката Синтия… Да дойда ли с теб?
— Не, скъпа, по-добре да се погрижа за нея сама. Ще й предам да ти пише кога може да те види. Трябва да тръгвам, Филис.