Ива почака в гостната, докато вратата хлопна и Филис се върна при нея. Филис беше по-тъжна от всякога. Тя с такова нетърпение бе очаквала това събиране. Двете момичета помълчаха известно време.
— Мъжете са такива чудовища! — каза Ива накрая.
— Майк — каза Филис замечтано — е същински ангел.
— Да, нека поговорим за теб и Майк. Когато Кларки влезе, ти тъкмо ми разказваше за втория си баща и защо той не можел да ти помогне. А аз си помислих, че не си изложила достатъчно добре каузата си пред него. Между другото, забравих името му.
— Кийбъл.
— Според мен трябва да му пишеш и да му разкажеш подробно в какво тежко положение се намираш. Той може да е останал с впечатлението, че ти все още тънеш в разкош и не се нуждаеш от помощ. Майк не е виновен за сегашното ви затруднение. Той се е оженил за теб, когато е имал добра работа, и не е виновен, задето я е загубил. Аз бих му писала, Фил. Притисни го.
— Вече го направих. Предложиха на Майк прекрасна възможност, ферма в Линкълншир. Крави и други подобни. Тъкмо каквото иска и с каквото би се справил. Трябват ни само три хиляди лири, но се опасявам, че нищо няма да излезе.
— Заради леля ти Констанс?
— Да.
— На твое място щях да изтъркам прага им, докато не ми дадат парите, за да се отърват от мен. Как е възможно в наши дни да изхвърлиш на студа някого, задето не ти е играл по гайдата? Защо да не се омъжиш за мъжа, когото обичаш? Веднага върви да се оковеш за техния парапет с белезници и започни да виеш като куче, докато не изтърчат навън с чековите си книжки в ръце, само и само да имат спокойствие. В Лондон ли живеят?
— В момента са в Шропшир в замъка Бландингс.
Ива подскочи.
— Боже милостиви!
— Леля Констанс е сестра на лорд Емсуърт.
— Та аз отивам в Бландингс само след няколко дни!
— Не може да бъде!
— Те ме наеха да каталогизирам библиотеката на замъка.
— Но, Ива, ти току-що помоли Кларки да ти намери някаква работа! Тя го прие съвсем сериозно.
— И правилно. Работата ми в Бландингс има един сериозен недостатък. Познаваш ли втория син на лорд Емсуърт, Фреди Трипуд?
— Разбира се.
— Той е недостатъкът. Иска да се жени за мен, а аз не споделям това му намерение. Та в тази връзка се питах дали една такава приятна и лесна работа, която ще ме осигури до септември, е в състояние да компенсира досадата час по час да отказвам на бедния Фреди. Трябваше да помисля за това от самото начало, разбира се, още когато той ми писа да кандидатствам за работата, но бях в такъв възторг от перспективата за редовна работа, че не ми дойде на ума. После взех да се колебая. Той е упорит и не се дава лесно. Предлага брак от рано сутринта до късна доба и нищо не е в състояние да го обезсърчи.
— Къде си се запознала с него?
— На едно театрално парти преди два месеца. Той живееше в Лондон тогава, но внезапно изчезна и след време получих сърцераздирателно писмо, обясняващо, че е задлъжнял и баща му го прибрал в Бландингс, който очевидно покрива представата на Фреди за преизподнята. Светът явно е тъпкан с коравосърдечни роднини.
— Не бих нарекла лорд Емсуърт коравосърдечен. Ще видиш колко ще ти хареса. По-скоро е завеян и заблеян. През цялото време се тутка насам-натам, главно из градината. Но леля Констанс едва ли ще ти допадне. Естеството на работата ти обаче няма да налага често да се срещате.
— Кого ще срещам често… освен Фреди, разбира се?
— Вероятно господин Бакстър, секретаря на лорд Емсуърт. Прилича на пещерен човек с очила.
— Не ми звучи привлекателно. Но замъкът, казваш, е приятен?
— Великолепен. На твое място бих отишла, Ива.
— Нямах това намерение, но след като ми разказа за господин Кийбъл и леля Констанс, промених решението си. Ще трябва да се отбия утре при Кларки да й кажа, че съм се оправила и няма да имам нужда от помощта й. Ще поема тъжния ти случай, скъпа. Ще отида в Бландингс и ще настъпвам втория ти баща по петите… Ела да ме изпратиш до вратата, защото иначе ще се изгубя из величествените коридори… Сигурно няма да ми позволиш да потроша онова порцеланово куче, преди да си тръгна? Добре де, не пречи да попитам и да помечтая.
Дребната прислужница изникна в коридора и ги заговори.
— Забравих да ви кажа, госпожо, че един джентълмен ви търсеше. Казах му, че ви няма.
— Правилно, Джейн.
— Каза, че името му е Смит, госпожо.
Филис нададе вой.
— О, не! Колко жалко! Толкова исках да се запознаеш с него, Ива. Само да бях разбрала, че е идвал.
— Смит? — попита Ива. — Името ми звучи познато. Защо толкова държеше да се запозная с него?
— Той е най-добрият приятел на Майк. Майк направо го боготвори. Син е на онзи господин Смит, за когото ти разказах. Майк е учил с него в училище и в Кеймбридж. Голям сладур, ще ти хареса. Точно твоя тип. А сега ти заминаваш за Бландингс кой знае за колко време и няма да мога да ви запозная.