Таксито потегли. Достопочтеният Хюго Уолдуик, поглеждайки страстно подире му, осъзна, че дъждът го вали, и се прибра обратно в клуба.
Пристигнал на назования адрес, Смит плати на шофьора, изкачи стъпалата и леко почука върху матовото стъкло на „Информация“.
— Скъпа госпожице Кларксън — започна той с приветлив глас веднага щом прозорецът на гишето се вдигна нагоре, — ако можете да ми отделите няколко мига от скъпоценното си време…
— Госпожица Кларксън е заета.
Смит я разгледа сериозно през монокъла си.
— Не сте ли вие госпожица Кларксън?
Информацията каза, че не е.
— В такъв случай — каза Смит — се получи недоразумение, за което — добави сърдечно той — съм виновен единствено аз. Ще мога ли да се видя с госпожицата? Ще бъда в чакалнята.
И той влезе в чакалнята, вдигна едно списание от масата и се зачете в „Домашни любимци за момичета“ — януарския брой от 1919 година, тъй като агенциите за набиране на работна ръка, също както зъболекарите, предпочитат литература от по-стара реколта. И той бе потънал в това занимание, когато Ива излезе от личния кабинет на госпожица Кларксън.
Пета глава
СМИТ ТЪРСИ РАБОТА
Смит стана учтиво от мястото си, щом тя се появи.
— Скъпа госпожице Кларксън — започна той, — ако можете да ми отделите минутка от скъпоценното си време…
— Боже милостиви! — каза Ива. — Какво съвпадение!
— Изумително съвпадение — съгласи се Смит.
— Така и не ми дадохте възможност да ви благодаря за чадъра — каза укорително Ива. — Сигурно сте ме сметнали за ужасно невъзпитана. Но всичко стана толкова бързо…
— Скъпа госпожице Кларксън, моля ви да не…
— Защо държите да ме наричате така?
— Не сте ли госпожица Кларксън?
— Разбира се, че не съм.
— В такъв случай — каза Смит — трябва да започна да я издирвам от самото начало. Тези постоянни спирачки са крайно досадни за един пламенен дух. Може би сте млада булка, дошла да наеме първата си готвачка?
— Не, не съм омъжена.
— Чудесно!
Ива намери признателното му облекчение малко смущаващо. В кратката пауза, настъпила след неговата забележка, Информацията влезе бодро в чакалнята.
— Госпожица Кларксън ще ви приеме, сър.
— Остави ни — каза Смит с махване на ръка. — Искаме да останем сами.
Информацията зяпна, после, зашеметена от поведението му и излъчваното непоклатимо величие, побърза да се оттегли.
— Мисля — каза Ива, като въртеше чадъра в ръце, — че трябва да ви върна това. — Тя погледна стичащите се по прозореца вадички. — Обаче продължава да вали все така силно.
— Силно е слабо казано — потвърди Смит.
— Тогава ще имате ли нещо против, ако го задържа до довечера?
— Дори настоявам.
— Толкова съм ви благодарна. Ще ви го изпратя утре, ако ми дадете името и адреса си.
Смит махна с ръка, влагайки в жеста много укор.
— Но моля ви! Ако ви е от полза, надявам се да погледнете на него като на подарък.
— Подарък!
— Най-обикновен подарък — обясни Смит.
— Но аз не мога да приемам от непознати мъже скъпи чадъри. Къде да го изпратя?