— Напишете ми какво мислите по въпроса — рече запъхтяно той, стрелкайки се като лястовичка през фоайето.
— За жалост пропуснахте да ми оставите името и адреса си — изтъкна Смит, който го следваше по петите в раздвижен свински тръс.
Въпреки напрежението на мига, една предпазливост, породена от безброй изгледани филми, възпря Фреди да изплюе исканата информация. Дай си името и адреса и после един Господ знае какво може да се случи.
— Аз ще ви пиша — извика той, докато плонжираше към таксито.
— Ще броя всяка минута — отвърна галантно Смит.
— Дай газ! — кресна Фреди на шофьора.
— Закъде? — попита последният, не без основание.
— А? О, към гарата.
Таксито отпраши, а Смит с приятното съзнание за една обещаващо прекарана утрин остана да гледа замислено подир него. Сетне си каза, че определен тип здравни заведения понякога показват удивителна небрежност, и остави мислите си да потекат в сладостно предчувствие по посока на обяда. Защото, макар да бе отпразнувал първия ден на освобождението си от рибния пазар с едно късно ставане и още по-късна закуска, той вече долавяше онази характерна вътрешна празнота, която е безмълвният обеден гонг на душата.
3
Незначителният проблем, пред който се видя изправен, бе къде точно да обядва. След кратко колебание отхвърли като непригодни онези големи, претъпкани, шумни ресторанти, разположени покрай площад Пикадили. След една утрин, прекарана в срещи с Ива Халидей и с младежа, който сновеше из града и молеше хората да откраднат огърлицата на леля му, бе просто наложително да спре избора си на място, където да може да седне и да размишлява на спокойствие. Приемането на каквато и да било храна трябваше да се осъществи в уединена, дори отшелническа обстановка, необезпокоявана от присъствието на гърчещи се от виртуозност първи цигулки и на оркестри, в чийто речник липсваше терминът piano. Един от клубовете, на които бе член, се открояваше като подходящ.
В дните на своето процъфтяване бащата на Смит, виден клубен ентусиаст, бе вкарал името на сина си в списъците на няколко подобни институции. И сега, макар да бяха настъпили по-постни години, младият Смит все още се числеше в цели шест и щеше да продължи да се числи поне до началото на новата година и съответстващия призив за свежи финансови постъпления. Тези клубове варираха от откровено лекомислените „Търтеи“ до солидните, улегнали „Заслужили консерватори“ и сега той единодушно реши, че последният е крайно пригоден за настроения като неговото.
Всеки, запознат с порядките в „Заслужилите консерватори“, би аплодирал горещо неговия избор. В цял Лондон надали ще откриете по-подходящ пристан за изискан джентълмен, желаещ да уталожи тленните си нужди с отлично приготвена храна, като същевременно подложи на спокойно проучване безсмъртната си душа. Без съмнение в „Търтеите“ също хранеха добре, но там Младостта се вихреше фриволно в неспирен карнавал и размислите на задълбочен мъж, изучаващ своята душа, можеха всеки миг да бъдат прекъснати от комат хляб, запокитен с най-добри чувства от някоя съседна маса. Немислимо бе подобно ужасяващо безобразие да се случи в „Заслужилите консерватори“. Този клуб наброяваше шест хиляди сто и единадесет членове. Някои от тези шест хиляди сто и единадесет бяха по-почтени от други, но всеки от тях бе почтен, независимо дали се числеше към най-старите посетители, като например граф Емсуърт, влязъл като провинциален член още през 1888-а, или към новоизлюпените създания от последния подбор на кандидати. Това бяха все плешиви благочестиви люде, които се отбиваха тук я на път към деловата част на града, за да председателстват някой директорски съвет, я на връщане от беседа с премиер-министъра на Даунинг Стрийт по повод изгледите около предстоящото гласуване в местната избирателна секция.
С тихо достойнство, компенсиращо крехката му възраст в този бастион на зрялата добродетел, Смит изкачи стъпалата, мина през вратите, разтворени услужливо пред него от двама униформени лакеи, и се упъти към ресторанта. Тук, след като си избра маса в средата на салона и си поръча прост, но питателен обяд, той се отдаде на размисъл за Ива Халидей. Както бе признал пред младия си приятел господин Уолдуик, тя му бе направила изключително благоприятно впечатление. Той тъкмо изплуваше от своя унес, за да се срази с агнешките котлети в чинията си, когато някакво чуждо тяло нахълта в неговата орбита и срита немилостиво масата. Смит вдигна очи и съзря дълъг, тънък, възрастен джентълмен с приятно разсеяна външност, който незабавно се разсипа в извинения.