— О, небеса! — възкликна Негова светлост втрещен. — Съвсем ми изхвръкна от ума, че и вие сте от тях. Какво ли ще си помислите за мен, скъпи приятелю! Но както споменах преди малко, вие сте различен. Признавам, че когато Констанс ми каза, че ви е поканила в имението, не изпаднах във възторг, но сега, след като имах удоволствието да ви опозная отблизо…
Разговорът си бе проправил път тъкмо до онази точка, към която Смит желаеше да го насочи. Той изпитваше остра нужда да разбере защо господин Мактод е бил поканен в Бландингс и — което бе още по-жизненоважно — да установи дали при пристигането си там като негов дубльор ще се сблъска с хора, познаващи поета в лице. Той чувстваше, че от отговора на последния въпрос зависи дали му предстои да се наслади на една очарователна визита в исторически провинциален замък в компанията на Ива Халидей, или да слезе от влака на следващата гара и да пропусне да се качи отново.
— Беше извънредно мило от страна на лейди Констанс — рискува той — да покани в Бландингс един напълно непознат.
— О, тя постоянно ги върши такива — отвърна Негова светлост. — Чела книгите ви, харесала ги и щом е чула, че пристигате в Англия, веднага седнала да ви пише писмо.
— Ясно — рече Смит облекчен.
— Този път за щастие е улучила — рече велико душно лорд Емсуърт. — Както казах, вие сте различен. И как, ако смея да запитам, ви хрумна да пишете тия… тия…
— Лигавщини? — предположи Смит.
— Тъкмо думата, която се канех да употребя, скъпи приятелю. Не, не, в никакъв случай нямам предвид, че… Аз, такова… Чудесни стихове, просто чудесни, дума да няма… но все пак…
— Много добре ви разбирам.
— Констанс по едно време ме караше да ги чета, но аз така и не можах. Все заспивах над книгата.
— Надявам се, че сте си почивали добре.
— Аз… ъъ… право да ви кажа, не виждах никакъв смисъл в тях. Направо не ги проумявах.
— Ако желаете да ги прегледате още веднъж — рече услужливо Смит, — намира ми се един сборник в багажа.
— Не, не, драги, благодаря ви от сърце, хиляди пъти благодаря, но… ъъ… такова, четенето във влака страшно ми уморява очите.
— О! Тогава може би ще предпочетете да ви порецитирам на глас?
— Не, не. — Подгонен израз се появи в очите на Негова светлост при това предложение. — Всъщност аз обикновено му дръпвам една кратка дрямка в началото на всяко пътуване. Това ме освежава и… ъъ… в общи линии, освежава ме. Нали ще ме извините?
— Положително, ако смятате, че ще можете да заспите без помощта на моите стихове.
— И няма да го сметнете за грубост от моя страна?
— Ни най-малко. Между другото има ли вероятност да срещна някакви стари приятели в Бландингс?
— А? О, не. Ще си бъдем само ние. Е, като се изключат сестра ми и госпожица Пийви, разбира се. Ако не се лъжа, вие казахте, че не познавате госпожица Пийви?
— Не съм имал удоволствието, но познанството с госпожицата несъмнено ще ми достави ненадминато удоволствие.
Лорд Емсуърт го изгледа сразен, след което приключи разговора със спасително склопване на очи. Смит остана сам с размислите си, които само след няколко минути бяха прекъснати от ловък ритник по пищяла — Негова светлост, неспокоен в съня си, бе започнал да мята нозе наоколо. Смит се премести в другия край и като свали куфара си от багажника, измъкна от него тънко томче, подвързано с мека бледоморава кожа. Хвърли му един неприязнен поглед, отвори го наслуки и се захвана да чете. Първата му работа, след като бе оставил лорд Емсуърт при цветаря, беше да изразходва част от оскъдния си капитал за събраните съчинения на Ролстън Мактод с цел да не бъде сгащен натясно при една евентуална литературна дискусия в Бландингс. Но потапяйки се в поетичните води, бързо си даде сметка, че всеки опит за по-задълбочено вникване в тях неминуемо ще вгорчи малката му ваканция. Те не бяха леко отпускарско четиво.
Бълбукащо хъркане от отсрещния ъгъл на купето грубо го откъсна от схватката с този мистичен стих. Той забеляза, че домакинът му се е приплъзнал още по-надолу върху седалката и сега лежи с отворена уста в поза, предполагаща разместване на гръбначните прешлени. Докато гледаше, се разнесе свирещ звук, последван от ново хърхорене дълбоко в гърлото на Негова светлост.
Смит си взе книгата под мишница и излезе в коридора с намерението да се разходи из влака, докато открие някое празно купе, в което да се отдаде на спокоен прочит.
С двете съседни купета не му провървя. Едното бе заето от възрастен мъж с ирландски сетер, докато присъствието на бебе в другото напълно го изключваше от класацията. Третото обаче изглеждаше по-обещаващо. То имаше само един обитател, при това спящ, излегнал се в далечния ъгъл с голяма копринена носна кърпа върху лицето и крака, качени върху отсрещната седалка. Не изглеждаше вероятно обществото му да възпрепятства изучаването на шедьоврите на господин Мактод. Смит седна и възобнови четенето.