Смит свъси вежди. Това бе тъкмо стих, способен да озадачи неговата меценатка лейди Констанс, и той предчувстваше как още с пристигането тя ще се изтъпани насреща му и ще иска обяснение. Очевидно визитата му би започнала зле, ако й признаеше, че и сам не може да разгадае значението му. Той направи нов опит.
Звук, наподобяващ две или три прасета, хранещи се без задръжки посред гръмотевична буря, го извади от съзерцанието му. Смит вдигна изтерзан взор към своя спътник. Той беше убеден, че с нищо не е заслужил чак такъв тормоз. Е не, каза си той, това вече е много. Всяко търпение си има граници.
Мъжът в ъгъла продължи да хърка волно.
Изход винаги се намира. Почти незабавно Смит прозря какво би сторил Наполеон в подобен кризисен момент. На седалката до спящия бе поставено практично малко куфарче с твърди остри ръбове. Като се изправи безшумно, Смит пристъпи до него и го взе. Сетне, като го закрепи внимателно върху багажника над мъжа, се върна на мястото си и седна да изчака развоя на събитията.
Те не закъсняха. Влакът, който сега се носеше с пълна пара през равнината, от време на време за разнообразие сочно се лашкаше. След няколко секунди той се разтърси конвулсивно по цялата си дължина, куфарчето се заклати неуверено, поколеба се и накрая тупна с глух звук точно върху средното копче на жилетката на своя притежател. Изпод кърпата долетя приглушено давене. Спящият подрипна върху седалката, кърпата се свлече и пред заинтригувания поглед на Смит се разкри ликът на Достопочтения Фреди Трипуд.
2
— Уа! — отбеляза Фреди. Той отстрани багажа от диафрагмата си и се зае да разтрива поразеното място. После внезапно осъзна, че не е сам, повдигна очи и зърна Смит.
— Уаа! — изрече Фреди и остана да седи втрещен.
Неоспорим факт е, че гореизложеният монолог на Фредерик Трипуд не бе бляскав. Но не бива да се забравя, че това бяха само уводни слова, а също, че младежът бе изживял нелеки премеждия, завършили с два последователни шока. От физическото стълкновение с куфара той вече се съвземаше, но вторият просто го бе сащисал. Когато лепкавата паяжина на съня се разнесе и той видя само на метър от себе си във влака, отвеждащ го към дома, същия онзи мъж, с когото бе кроил заговори във фоайето на хотел „Пикадили Палас“, леден ужас го прониза до мозъка на костите.
Тревогите на Фреди започнаха от момента, когато за секунди изпусна влака от дванадесет и петдесет. Тази несполука силно го смути, защото не можеше да забрави строгата заръка на баща си. Но онова, което наистина го разстрои, бе, че на косъм му се размина да не изтърве и влака от пет часа. Той бе прекарал следобеда в едно кино, където, запленен от магията на седмото изкуство, изгуби всякакъв усет за време, тъй че само бавното затъмнение при финалната прегръдка и думата КРАЙ го подсетиха да си погледне часовника. С лудешки галоп до гарата Фреди успя да се закачи за стъпалото на един вагон, когато влакът вече напускаше перона. Изцеден до капка, той потъна в неспокоен сън, от който бе изтръгнат посредством вандалски удар с куфарче по корема и кошмарното видение на седящия на отсрещната седалка Смит. При тези обстоятелства не бива да се учудваме, че той не успя веднага да се извиси до сияйните върхове на красноречието.
Филмът, на който Достопочтеният Фредерик Трипуд бе спрял своя избор, беше нашумялата супер-суперпродукция „Вълчите зъби на миналото“ с Бърта Блевич и Морис Хедълстоун в главните роли. Както всеки знае, възловият мотив в него е изнудването. Заобиколено от зелени хълмове, обрасли с девствени гори, обляно в слънчевата светлина на щастие и мир, селцето Хънидийн дреме, притихнало в ясния утринен въздух. Но пристига влакът от града и от него слиза Непознатият (Максуел Банистър.) Той моли минаващ селяк (Клод Хепуърт) да му покаже пътя към голямата къща, където живее Марта Дейл, лъчезарната благодетелка на селото… но както и да е, във филма се разправяше основно за изнудване и той бе направил потресаващо впечатление на Фреди. Въображението му все още бе обагрено от него в мига, когато видя Смит, и естественото заключение, до което стигна, бе, че последният е вървял цял ден по петите му и сега го следва по пътя към дома с цел да му изтръгне пари срещу своето мълчание.