Навън една саксия за двадесет хиляди лири се взираше кротко в потрепващите звезди.
6
След около две минути господин Кутс се изнесе със свистене на подметки иззад ъгъла на замъка и се замята като бесен по терасата. Както винаги закъснял.
Единадесета глава
ПОЧТИ ИЗЦЯЛО ЗА САКСИИ
1
Незаменимия Бакстър лазеше трескаво напред-назад по мекия килим на големия салон. Очите му горяха като фарове зад стъклата, куполообразното му чело бе сбръчкано от напрежение. Освен него в стаята нямаше жива душа. Поне що се отнасяше до епицентъра на бедствието, виковете и суматохата се бяха уталожили. Те бушуваха с ненакърнена сила, кажи-речи, във всяко друго кътче на замъка, но тук в салона цареше ако не мир, то поне покой.
Бакстър спря, взе някакво решение, отиде до стената и натисна звънеца.
— Томас — каза той, когато след минута му се яви лакеят.
— Да, сър?
— Изпрати ми Сюзан.
— Сюзан, сър?
— Да. Сюзан — сопна се Незаменимия, който не се отличаваше с търпимост по отношение на домашния персонал. — Сюзан, Сюзан, Сюзан! Новата прислужница.
— Да, сър. Много добре, сър.
Томас се оттегли, външно целият хладна почтителност, но вътрешно кипящ от негодувание заради високомерния начин, по който секретарят си позволяваше да се разпорежда из замъка. Цялата прислуга на Бландингс живееше в състояние на тлеещ протест срещу Бакстъровия гнет.
— Сюзан — рече Томас, когато пристигна в долните чертози, — трябва да се качиш в големия салон. Пъхниноско иска да те види.
Миловидната млада жена, към която се бе обърнал, остави плетивото си.
— Кой? — попита тя.
— Господин Дапукнедано Бакстър. Като постоиш малко повече тук, ще разбереш, че всъщност той е истинският собственик на замъка. Как се е докопал до него, не знам. Сигурно — подсмихна се Томас саркастично — го е намерил в чорапа си навръх Коледа. Тъй или иначе, трябва да се качиш горе.
Стоукс, колегата лакей на Томас — човек със сериозен вид и плешив лоб — поклати същия многозначително.
— Тук има нещо — заяви той. — Не можете ме убеди, че онуй, дето всички го чухме, когато светлините угаснаха, не беше писък. Или — додаде с тежест, тъй като бе мъж, който винаги разглеждаше въпроса от всичките му страни — крясък. Беше или писък, или крясък. Аз още тогава ви казах. „Я чуйте! — рекох. — Някой пищи — викам. — Или пък крещи.“ Ако питате мен, нещо е станало.
— Е, за жалост не са убили Бакстър — отвърна Томас. — Той си е там горе, жив и здрав, и дере ли дере гърло за Сюзан. „Изпрати ми, та изпрати ми Сюзан!“ — продължи той, изпълнявайки популярната сред персонала имитация. „Сюзан, Сюзан, Сюзан!“ Затова най-добре ще е да тръгваш, момиче, и да видиш какво иска.
— Добре.
— И, Сюзан — добави Томас и в гласа му се прокрадна нежна нотка, тъй като въпреки краткия си престой в Бландингс новата прислужница вече бе успяла да му направи дълбоко впечатление, — в случай, че възникне квато и да било кавга…
— Или свада — вмъкна Стоукс.
— Или свада — продължи Томас, — ако той те нагруби по къвто и да било начин, идваш право тук при мен и си изплакваш мъката на гърдите ми. Разбрахме ли се? Слагаш си малката главица на рамото ми и сичко ми разказваш.
Новата прислужница целомъдрено остави без отговор това блазнещо предложение и се упъти по своята задача, а Томас, изпускайки една мъжествена въздишка подире й, поднови прекъснатото сантасе на по пени залог с колегата си Стоукс.
Когато Сюзан влезе в големия салон, Незаменимия бе застанал пред отворения прозорец и се взираше в мрака навън.
— Искали сте да ме видите, господин Бакстър?
Секретарят се извъртя като пумпал. Тя бе отворила вратата тъй леко и влязла в стаята така безшумно, че той изобщо не я беше усетил, преди да чуе гласа й. Това момиче притежаваше характерното свойство да се озовава сред присъстващите доста време преди последните да заподозрат този факт.
— А, добър вечер, госпожице Симънс. Влязохте много тихо.
— Навик — отвърна прислужницата.
— Доста ме стреснахте.
— Съжалявам. Е, за какво сте искали да ме видите? — попита тя, пренебрегвайки по безчувствен начин темата за разстроените нерви на своя събеседник.
— Затворете тая врата.
— Вече я затворих. Винаги затварям вратите.
— Седнете, ако обичате.
— Не, благодаря, господин Бакстър. Ако влезе някой, може да му се види странно, че една прислужница е седнала във ваше присъствие.