— Да, разбира се. Вие мислите за всичко.
— Както винаги.
Бакстър постоя известно време и мръщи вежди.
— Госпожице Симънс — рече накрая, — когато намерих за целесъобразно да въведа частен детектив в този дом, аз настоях пред агенция „Регз“ да изпратят тъкмо вас. Работили сме заедно и преди…
— От 16 декември 1918-а до 12 януари 1919-а, когато бяхте секретар при американския милионер господин Хорас Джевънс — изрецитира госпожица Симънс. Помненето на точни дати й беше любимо хоби.
— Именно. Та аз държах да бъдете вие, защото от опит знам, че на вас може да се разчита. Тогава гледах на присъствието ви тук просто като на предпазна мярка. Докато сега трябва със съжаление да отбележа…
— Да не би някой да е откраднал огърлицата на лейди Констанс?
— Да!
— Ей сега, когато токът спря?
— Точно така.
— Ами какво го усуквате тогава от половин час? За Бога, човече, не ми щадете чак толкова чувствата.
Незаменимия Бакстър, макар силно да възразяваше срещу обръщението „човече“, реши да затвори очи пред тази фамилиарност.
— Светлините внезапно изгаснаха — рече той. — Настъпи известно объркване и смях. После пронизителен писък…
— Чух го.
— И незабавно след това — гласът на лейди Констанс, която викаше, че са й грабнали огърлицата от врата.
— Какво се случи по-нататък?
— Настана още по-голямо объркване, което продължи, докато една от камериерките не донесе свещ. Най-сетне лампите светнаха отново, но от огърлицата нямаше и следа.
— Е, и? Да не би да очаквате крадецът да си я върти на показалеца или да си я провеси на ухото?
Бакстър намираше поведението на събеседницата си за все по-мъчно поносимо, но успя да съхрани спокойствие.
— Естествено, вратите бяха залостени и се проведе пълен обиск. Беше крайно неловко. Все пак, като изключим тоя бандит, дето се представя наляво и надясно като Мактод, всички останали бяха уважавани членове на Обществото.
— Уважаваните членове на Обществото може и да нямат нищо против да гепят огърлица за двадесет хиляди лири. Но все пак, след като нашият Мактод е бил там, не е било нужно да търсите надалеч. Той какво имаше да каже по въпроса?
— Беше един от първите, които си обърнаха джобовете.
— Ами тогава значи трябва да я е скрил някъде другаде.
— Не и в стаята си. Прерових там сантиметър по сантиметър.
— Хм.
Настъпи тишина.
— Мистерия — изрече Бакстър. — Неразгадаема мистерия.
— Мистерия, дръжки — отвърна язвително госпожица Симънс. — Просто крадецът не е действал сам, това е очевидно. Лично аз съм склонна да предположа, че са били трима. Единият спира тока, вторият дръпва огърлицата, а третият — този прозорец е бил отворен през цялото време, нали? Така си и мислех — третият е чакал отдолу, за да я улови, когато вторият я метне на терасата.
— На терасата!
Възгласът се изтръгна с експлозивна сила от устните на Бакстър. Госпожица Симънс го изгледа с любопитство.
— Госпожице Симънс — произнесе внушително Незаменимия, — когато четенето трябваше да започне, всички се бяха събрали тук и единствено въпросният псевдо-Мактод го нямаше никакъв. Накрая успях да го открия на терасата, където си шушукаше поверително с онова момиче Халидей.
— Неговата съучастница — кимна госпожица Симънс. — Точно както си мислехме през цялото време. Нека и аз добавя нещо към картинката. Долу в помещенията за прислугата има един несретник, който се нарича камериер, но аз мога да се обзаложа, че дори не е знаел какво означава тази дума, преди да дойде тук. Още в мига, в който го зърнах, разбрах, че е мошеник. Такива като него ги надушвам и на тъмно. Е, искате ли да ви кажа чий камериер е той? На нашето приятелче Мактод!
Бакстър се замята напред-назад като тигър в клетка.
— Аз пък чух със собствените си уши — извика възбудено той — как тази Халидей отказа да дойде в салона, за да слуша четенето. По време на цялата суматоха е била отвън на терасата. Госпожице Симънс, ние трябва да действаме! Незабавно!
— Но не като идиоти — отвърна ледено детективът.
— Какво искате да кажете?
— Ами че не можете да изхвръкнете оттук като тапа, както ми се струва, че се каните да направите, и да разобличите на място обирджиите. Трябва да се пипа внимателно.
— Но те могат всеки момент да духнат с огърлицата!
— Никъде няма да духнат, защото това значи сами да се наврат между шамарите. Вижте, ние имаме чудесни улики срещу тримата, но те не струват и пукната пара, ако не ги пипнем с краденото. Затова преди всичко трябва да разберем къде са скрили огърлицата. А за целта ни е нужно търпение. Като начало ще претърся стаята на момичето. После на оня камериер. И ако диамантите не са там, значи са ги скатали някъде на открито.