Той придружи своя домакин по смълчаните стълби, където двамата се разделиха в дух на взаимна доброжелателност и всеки пое към своята врата. След като проясни мозъка си с една хладна баня, Смит се залови припряно да се облича.
Като правило утринният тоалет бе за него свещенодействие, което той извършваше с много грижа и любов, но тази сутрин от обичайния му спокоен маниер нямаше и следа. Той скочи в панталоните си с неподражаема живост, а поставянето на вратовръзката му отне само миг. Причина за това бе убеждението му, че го очаква нещо, заради което си струва да побърза.
Тъжно е, когато се замислим колко често в този живот подозираме несправедливо своите ближни. В събитията от отминалата нощ Смит бе съзрял ръката на Едуард Кутс. Едуард Кутс, смяташе той, се бе отдал на онова, което сам би нарекъл (ако се отнасяше за другиго) свиване на номера. Подобно на госпожица Симънс, Смит бързо беше стигнал до извода, че огърлицата е била метната през прозореца на салона от някой от присъстващите на поетичния му рецитал, и негово твърдо мнение бе, че онзи, който я е взел и укрил, е не друг, а господин Кутс. Оттогава той се губеше в догадки относно скривалището, избрано от този упорит младеж, а ето че Бакстър го бе навел на следата. Но Смит бе по-прозорлив от Бакстър. Секретарят след напразното изтърбушване на петнадесет саксии се беше отказал от своята теория. Смит от своя страна отиваше с една крачка по-далеч и подозираше съществуването на шестнадесета. И намерението му бе веднага щом се облече да се впусне в търсене на заветния грънец.
Обувките вече бяха на краката му и той изхвърча от стаята, закопчавайки вървешком жилетката си.
6
Стрелките на часовника над конюшнята показваха пет и половина, когато Ива Халидей, пристъпвайки крадешком, се отправи на ново пътешествие надолу по стълбите. Сега чувствата й бяха много по-различни от онези, които я караха да се сепва от всеки звук при предишната си експедиция, три часа по-рано. Тогава тя бе мародер в нощта и като такава подлежеше на всяческо подозрение, докато сега дори някой да я срещнеше, беше просто едно момиче, което, страдайки от безсъние, е станало рано, за да се поразходи из градината. Това й качество правеше нещата далеч по-благоприятни.
Нещо повече, то напълно отговаряше на истината. Тя действително бе прекарала безсънна нощ — като изключим една кратка дрямка в креслото до прозореца, и именно градината се явяваше нейната цел. Тя смяташе да вземе огърлицата оттам, където я бе оставила, и да я зарови на друго, по-сигурно място. Там плячката можеше да отлежава, докато тя намери сгоден случай да поговори с господин Кийбъл и да уточни по-нататъшните условия.
Две причини бяха накарали Ива след паническото й бягство от храстите, покрай които патрулираше Незаменимия Бакстър, да постави безценната саксия върху перваза на прозореца край парадния вход. От криминалните романи, които бе чела, тя знаеше, че за укривателски цели най-доброто място е онова, което е пред очите на всички, а освен това колкото по-близо до вратата я оставеше, толкова на по-кратко разстояние щеше да й се наложи да я пренася, щом му дойдеше времето. В настоящото разбунено състояние на къщата, когато всеки от гостите бе любител-детектив, не бе изключено гледката на момиче, припкащо по стълбите със саксия в ръце, да привлече излишно внимание.
Очите на Ива блестяха оживено. Тя не бе навикнала да прекарва нощите си на крак, но възбудата и съзнанието за спечелената трудна и неравностойна битка я изпълваха с такъв подем, че не усещаше умората. Когато стигна до площадката на втория етаж, възторгът й нарасна дори дотам, че тя изостави предпазливия си начин на придвижване и се затича по оставащите стълби към фоайето. Чувстваше се като бегач, изминаващ последните метри преди победния финал.
В преддверието сега беше съвсем светло и всички предмети се открояваха ясно. Виждаше се големият гонг за вечеря, виждаше се коженият диван, виждаше се масичката, която самата тя бе прекатурила в тъмнината. Виждаше се и первазът на прозореца до входната врата. Но от саксията, която стоеше върху него, нямаше и следа.
Дванадесета глава
ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА САКСИИТЕ
Всеки път, когато сред група индивиди се извърши сензационно престъпление, чувствата на тези индивиди неизменно варират в широк диапазон правопропорционално на пораженията, нанесени върху личното благополучие на всеки един от тях. Колкото и ярки да са по свой начин впечатленията на човек, който вижда как в тиха уличка негов съгражданин бива халосан по главата и обран, те донякъде се различават от онези на самата жертва. И тъй, макар похищението на диамантената огърлица на лейди Констанс да разтърси замъка Бландингс из основи, то не се отрази на всичките му обитатели по еднакъв начин. Те по-скоро се разцепиха на две ясно отличими философски школи, едната от които намираше в случилото се повод за мрачно униние и безнадеждност, а другата — неизчерпаем извор на упоителен възторг.