Самата госпожица Пийви, в неведение за тези горчиви слова, изчака двойката да се скрие от погледа й, за да се обърне възбудено към дървото, приютило нейния съюзник.
— Ед!
— Опа — отвърна приглушеният глас на господин Кутс.
— Чу ли?
— Не.
— О, небеса! — възкликна изкараната му от търпение партньорка. — Сега пък е оглушал. Оная жена… не я ли чу какво каза? Каза, че не е била в салона, когато токът спря. Ед, тя е била долу на терасата, ето къде е била, и ни е задигнала камъните. Ако те сега не са скрити в колибата на Мактод в оня пущинак, ще си изям неделните обувки.
Междувременно Ива, съпровождана от бодрото бръщолевене на Смит, продължаваше своя път сред дърветата. Тя се питаше защо изобщо е дошла. След всичко, което се бе случило помежду им предната вечер, тя чувстваше, че би следвало да се държи с този мъж резервирано и хладно. Но й беше някак трудно да се държи хладно и резервирано със Смит. Той разведряваше съкрушената й душа. Тъй че докато стигнат малкото сечище, насред което се мъдреше схлупена, подобна на сайвант постройка с разкривени капаци на прозорците и изкорубена врата, нейното настроение, променливо по природа, вече се бе покачило до точка, в която Ива почти успя да забрави своите тревоги.
— Каква кошмарна съборетина! — възкликна тя. — И за какво ви е притрябвала?
— Само като убежище — отвърна Смит, докато вадеше ключа. — Вие знаете как един чувствителен и изтънчен мъж се нуждае от убежище. В този динамичен век за мислителя е от жизнено значение да притежава място, колкото и скромно да е то, където да може да остава сам.
— Но вие не сте мислител.
— Тук сте несправедлива към мен. През последните няколко дни аз бях отдаден на крайно активен размисъл. И напрежението взе тежката си дан. Бесният водовъртеж на живота в Бландингс ме изнури. Под очите си имам торбички, а пред погледа ми плуват тъмни петна. — Той отвори вратата. — Ето че пристигнахме. Няма ли да надникнете?
Ива прекрачи прага. Единствената всекидневна на лесничейския дом във всяко отношение поддържаше представата, добита още отвън. Мебелировката й се състоеше от маса с червена покривка, стол, три препарирани птици в стъклена витрина на стената и изтърбушено канапе, от което стърчаха конски косми. Във въздуха преобладаваше застоял дъх на мухъл, сякаш буца сирене неотдавна бе починала след тежко и продължително боледуване. Ива лекичко потръпна от погнуса.
— Разбирам вашата мълчалива преценка — рече Смит. — Вие си казвате, че явно простият начин на живот и висотата на мисълта съставляват облика на лесничеите от имението Бландингс. Те са корави, обветрени мъже, отделящи малко внимание на вътрешната украса на жилищата си. Но трябва ли да ги виним за това? Мога да си представя, че ако аз самият прекарвах по-голямата част от деня и нощта в търчене подир бракониери и грижи за местните зайци, то в часовете ми на отдих практически всичко с покрив би ме задоволило. И ако ви поканих да посетите моето скромно кътче, то беше единствено с надеждата, че бихте могли да ми дадете някои идеи за подобрения тук или там. Няма съмнение, че мястото се нуждае от допира и грижата на нежна женска ръка. Тъй че защо не поразгледате и не ме подпомогнете с добра дума и съвет? Боя се, че тапетите ще трябва да останат, но във всяко друго отношение ви предоставям пълна свобода.
Ива се озърна наоколо.
— Как да ви кажа — започна колебливо тя, — не мисля, че…
И изведнъж замлъкна, изтръпвайки от глава до пети.
Един по-внимателен поглед й показа нещо, което при влизането си небрежно бе пропуснала. Върху перваза на прозореца, полускрита от парцаливата завеска, стоеше голяма саксия с мушкато. А върху издутия й хълбок се мъдреше щедро петно бяла боя.
— И тъй, според вас… — подсети я тактично Смит.
Ива не отговори. Мислите й кръжаха в объркан въртоп и тя почти не чу думите му. В съзнанието й започваше да се надига чудовищно подозрение.
— Радвате се на буренчето? — запита я Смит. — Намерих го да се подмята из замъка тази сутрин и си го задигнах. Реших, че ще придаде малко колорит на обстановката.
Ива проследи напрегнато как погледът му се отмести към саксията и си каза, че подозренията й са нелепи. Не беше възможно под тази ласкава непринуденост да се таят углавни помисли.
— Къде го намерихте?