1
От фоайето до покрива замъкът Бландингс приличаше на разбунен кошер. Блестяха светлини, крещяха гласове, дрънчаха звънци. В цялата огромна сграда кипеше трескава дейност като в казарма в навечерието на изнасянето на полка към фронтовата линия. Вечерята бе приключила и Експедиционният корпус извършваше последни приготовления, преди да се изтегли в колона от автомобили по посока на Бала на графството в Шифли. В стаите по всички етажи Реджита, усъмнили се в последния миг в достойнствата на белите си папийонки, припряно ги заменяха с нови, Бъртита зализваха вече бездруго лъщящите си коси, и Стюита крещяха през коридорите обидни въпроси дали Арчитата случайно не са им задигнали носните кърпички. Прислужници се стрелкаха напред-назад като лястовички, камериерки пърхаха от стая в стая в помощ на злочести девици. Шумът проникваше във всеки ъгъл и кътче на замъка. Той дразнеше Незаменимия Бакстър, преглеждащ за сетен път своите книжа в библиотеката, преди на следната утрин да напусне Бландингс завинаги. Безпокоеше лорд Емсуърт, който, заявил твърдия си отказ да се приближи на по-малко от десет мили до Бала на графството, се беше оттеглил в спалнята си с книга, озаглавена „Цветни бордюри“. Нарушаваше покоя на иконома Бийч, който след тежките задължения около масата за вечеря подкрепяше сили в своята стаичка с глътка отлежал портвайн. Единствената личност в замъка, която не му обръщаше никакво внимание, беше Ива Халидей.
Ива беше прекалено бясна, за да обръща внимание на каквото и да било освен на собствените си терзаещи мисли. Докато крачеше по терасата, където бе избягала в дирене на уединение, зъбите й скърцаха, а сините й очи войнствено мятаха гръмотевични мълнии. Както би се изразила госпожица Пийви в някое от по-непринудените си настроения, тя се пукаше откъм гърба от яд. Защото Ива беше момиче с характер, а нищо не влудява момичетата с характер повече от съзнанието, че някой — независимо дали човек или самата Съдба — ги води за носа. А Ива бе в незавидното положение да търпи тази гавра и от двете страни. Но докато по отношение на Съдбата тя просто тлееше от сдържан гняв, то враждебността й към Смит се отличаваше с убийствения градус на ацетиленова горелка.
Жарка вълна на унижение я караше да се гърчи при спомена за детинската наивност, с която се бе хванала на нелепата история, съчинена от него като оправдание за присъствието му в Бландингс под чуждо име. Той от самото начало си беше играл с нея като котка с мишка и — което бе най-непростимото — беше си позволил да се престори, че я обича и — лицето на Ива пламна с нова сила — почти да я накара тя също да го заобича. Как ли й се е надсмивал през цялото време…
Е, тя все още не беше победена. Брадичката й се вирна и Ива закрачи по-бързо. Най-добре се смее последносмеещият се. Играта още не бе приключила.
— Ехе!
Край нея проблесна снежнобяла жилетка. Лачени обувки ровеха мекия торф. Светла коса, вчесана и напомадена до последния достижим предел на съвършенството, проблясваше под светлината на звездите. Тя се намираше в присъствието на Достопочтения Фреди Трипуд.
— Какво има, Фреди? — рече Ива примирено.
— Такова — отвърна Фреди с глас, в който самосъжалението се бореше с искрено съчувствие към нея, — адски кофти се получава, дето няма да дойдеш на купона.
— Лично аз нямам нищо против.
— Но аз имам, дявол да го вземе! Без тебе целият тъп бал няма да струва пукната пара. Чиста помия. А пък и аз напоследък разучавах някои нови стъпки с грамофона.
— Е, там ще има много момичета, по които да стъпваш.
— Аз не искам други момичета, да му се не види! Искам теб.
— Много мило от твоя страна — каза Ива вече с не тъй рязък тон. Тя си напомни, както и преди неведнъж й се беше налагало да си напомня, че Фреди в края на краищата не е виновен. — Но за съжаление нищо не може да се направи. Аз не съм гост тук, а наемен работник. Не съм поканена на бала.
— Знам — отвърна Фреди. — И тъкмо това е най-гнусното. Също като в оня филм — „Новата Пепеляшка“. Само че там момичето се вмъкна на бала предрешено, нали се сещаш, и си прекара направо пръстите да си оближеш. Защо и в живота не ставаше по-често като на кино…
— Че не беше ли същинско кино снощи, когато… Ох!
Ива млъкна. Сърцето й внезапно подскочи в гърдите.
Някак си присъствието на Фреди бе тъй неразривно свързано в съзнанието й с жалостиви предложения за женитба, че тя напълно бе забравила, че в неговата природа има и една друга, далеч по-дръзка страна — същата, която господин Кийбъл й беше разкрил при срещата им в Маркет Бландингс. Тя погледна младежа с нови очи.