— Фенер? Да, разбира се.
— Я по-добре вземи два — каза Ива. — Ще се чакаме на това място половин час след като всички се изнесат за бала.
2
Обстановката в малката всекидневна на Смитовия тих пристан сред дърветата дори и в най-добрите си времена не бе представлявала празник за окото, но когато около час след разговора с Фреди на терасата Ива изправи морен кръст, за да огледа резултатите от труда си в светлината на газения фенер, пред взора й се разгърна картина на опустошение, което би изкарало акъла на коравия обветрен лесничей, прекарвал тук дните си. Дори Фреди, макар и ненаблюдателен по природа, явно бе впечатлен от погрома, извършен с негова помощ.
— Майко мила! — отбеляза той. — Тука стана пази Боже!
И това твърдение не пресилваше нещата. Ива бе дошла в къщата, за да претърсва, и беше претърсвала съвестно. Отпраният килим се валяше на смачкана купчина до стената. Масата лежеше с краката нагоре. От пода бяха къртени дъски, от комина — тухли. Канапето с конски косми беше доизтърбушено, а единствената му възглавничка се търкаляше многострадално в ъгъла с разпилян в четирите посоки пълнеж. Навсякъде имаше сажди — по стените, по пода, по камината, и по Фреди. Чифт мъртви прилепи, плод на ровенията на последния в непочиствания от години комин, почиваха върху решетката на камината. Всекидневната никога не бе имала претенции за лукс, сега тя не можеше да се нарече дори уютна.
Ива не отговори. Тя се бореше с онова, което и сама разбираше, че е напълно незаслужен бяс спрямо нейния тъй услужлив и съпричастен помощник. Силно развитото чувство за справедливост й казваше, че не е хубаво, дето питае такива чувства към него. Да се гневи на неуспеха си, бе оправдано, но нямаше никакво право да стоварва яда си върху Фреди. Не беше негова грешката, че наместо скъпоценни камъни от комина се бяха посипали сажди. Затова че бе поискал от съдбата огърлица, а тя го бе дарила с умрял прилеп, той заслужаваше по-скоро да го жалят, отколкото да го винят. И все пак Ива, съзерцавайки омазаното му лице, би дала мило и драго да може да изкрещи на воля и да запокити нещо по него. Работата бе там, че Достопочтеният принадлежеше към онази злощастна част от човечеството, която в напрегнати мигове обира калая за всичко.
— Е, няма я пущината — рече Фреди с дрезгавия глас на мъж, по чието гърло са полепнали сажди.
— Знам — отвърна Ива. — Но това не е единствената стая в къщата.
— Мислиш, че е горе?
— Или долу.
Фреди поклати глава, изтърсвайки част от трети прилеп.
— Само горе ще да е. В къщата няма по-долу от тук.
— Има мазе — рече Ива. — Вземи единия фенер и слез да го огледаш.
За пръв път от началото на кампанията дух на непокорство се разшава в гърдите на помощника. До този миг Фреди бе приемал заповедите си с ясно чело и ги бе изпълнявал чевръсто и безпрекословно. Дори когато първият дъжд от сажди го оттласна задавен и полужив от камината, мъжественият му дух не се прекърши, той само изтърва едно сепнато „Я!“ и се хвърли храбро в нова атака. Но сега в погледа му се четеше колебание.
— Хайде, какво чакаш — рече нетърпеливо Ива.
— Да, ама такова, нали разбираш…
— Какво има?
— Не мисля, че на някой би му хрумнало да крие огърлица в мазето, ето какво. Мен ако питаш, по-добре да опитаме горе.
— Не ставай глупав, Фреди. Той може да я е скрил навсякъде.
— Виж, за да бъда абсолютно честен, бих предпочел да не ходя в никакви проклети мазета, ако на теб ти е все едно.
— И защо, за Бога?
— Заради хлебарките. Винаги съм изпитвал ужас от хлебарки. Още от дете ме побиват тръпки, щом ги видя.
Ива прехапа устна. Тя изпитваше, подобно на госпожица Пийви в по-деликатните моменти от съвместната й дейност с Едуард Кутс, онова влудяващо чувство за непригодността на мъжа, което обхваща момичетата с характер в подобни ситуации. За да постигне целта, тя бе готова да гази до кръста в море от хлебарки. Но долавяйки с онова шесто чувство, което казва на жените кога един мъж е докаран до своя предел и не може да бъде насилван повече, че Фреди, колкото и податлив восък да беше в нейните ръце при всякакви други обстоятелства, този път е твърд като стомана, тя се отказа от по-нататъшни опити да смаже непокорството му.
— Добре тогава — каза. — Аз ще сляза в мазето. Ти върви на втория етаж.
— Ама такова, сигурна ли си, че нямаш нищо против?
Ива взе лампата си и обърна гръб на малодушника.
Като за момиче с желязна воля и нетрепваща решимост, извършеният от Ива оглед на мазето бе определено повърхностен. Силно чувство на облекчение се разля у нея, когато се изправи на стъпалата и видя в трепкащата светлина на лампата колко малко и голо е то. Защото, колкото и неуязвима да бе за хлебарки, и в нейната броня имаше пролука. Тя се боеше до смърт от мишки и плъхове. И дори когато при пръв поглед не установи наличие на щъкащи гадини, тя не се реши веднага да слезе долу. С плъховете човек не може да е сигурен. Те се преструват, че ги няма, само и само да те подмамят, а после отведнъж изскачат и почват да топуркат край глезените ти. Но в крайна сметка споменът за малодушието на Фреди я накара да се стегне и тя пристъпи напред.