Терминът „мазе“ е разтегливо понятие. То може с еднакъв успех да се приложи както за десетките декари катакомби, простиращи се под замъка Бландингс и опасани с безчетно число прашасали бутилки отлежали вина и други благини, така и за обикновена дупка в земята като тази, в която Ива се намираше в момента. Това мазе поне беше лесно за претърсване. Тя потропа с крак по каменните плочи, напрягайки ухо да долови кухи звуци, но напразно. Сетне освети педя по педя стените, но в тях нямаше дори пукнатина. Доволна, че мястото не съдържа нищо друго освен въглищен прах и влажен мирис на гнило, Ива с охота го напусна.
Принципът на изключването вършеше своята работа. Той вече бе елиминирал мазето, кухнята и гостната — с други думи, цялата долна половина от двата етажа, които съставляваха къщата. Сега оставаха горните стаи, които вероятно не бяха повече от две, при това Фреди вече би трябвало да е приключил с едната. По всичко личеше, че търсенето отива към своя край. Когато Ива се озова пред тясното стълбище, лампата потрепваше в ръката й, хвърляйки стряскащи сенки по стените. С доближаването на успеха напрежението започваше да се отразява на нервите й.
Именно на нервите си тя отдаде в първия миг и наподобяващия тиха кашлица звук, който й се причу откъм гостната само на няколко метра от мястото, на което стоеше. После стомахът й се сви от ледена тръпка на тревога. Кашлящият, мина й през ума, можеше да бъде единствено Фреди, завърнал се от своя оглед, а ако Фреди се бе завърнал от своя оглед, какво друго можеше да означава това, освен че горните стаи, на които тя тъй уверено разчиташе, са се оказали не по-малко празни от останалите? Фреди не се числеше към сдържаните, високомерно криещи чувствата си силни мъже. Ако беше открил огърлицата, той щеше да се отърколи долу с два скока, врещейки от радост. Това негово мълчание бе злокобно. Ива дръпна вратата и бързо прекрачи прага.
— Фреди… — започна тя, но остана с отворена уста.
Кашлящият не беше Фреди. Беше Смит. Той седеше върху останките от канапето, въртейки в ръце малък револвер, и мрачно оглеждаше през монокъла си руините на един дом.
3
— Добър вечер — каза Смит.
Не бе присъщо на философ като него да демонстрира слисване, но той безспорно го изпитваше. Когато преди няколко минути бе заварил Фреди в същата тази стая, това определено му дойде като шок, но все пак съумя да си изгради груба теория, обясняваща присъствието на младежа в този уединен кът. Сега умът му напразно се луташе в търсене на втора теория, която да обясни и присъствието на Ива.
Никоя изненада обаче не можеше да възпре Смит от говоренето. Той отвори уста начаса.
— Много мило от ваша страна — рече, изправяйки се учтиво — да наминете оттук. Няма ли да седнете? На канапето може би? Или бихте предпочели някоя тухла?
Ива засега не бе в състояние да се изразява членоразделно. Тя беше тъй твърдо убедена, че той се намира в Шифли, на десет мили разстояние, че намирайки го тук в малката дневна, дъхът й секна, като да беше видяла призрак. Обяснението, ако можеше да го знае, бе просто. Две основателни причини бяха възпрепятствали Смит да удостои Бала на графството с височайшето си присъствие. Първо, тъй като Шифли отстоеше само на четири мили от градчето, където бе прекарал по-голямата част от живота си, той намери за вероятно, ако не и за сигурно, че ще срещне там стари приятели, на които би било както досадно, така и притеснително да обяснява защо е сменил името си на Мактод. И второ, макар и да не бе очаквал чак такъв среднощен погром над малкото си гнезденце, му се беше сторило уместно да се навърта наоколо в случай, че на господин Едуард Кутс му хрумне една или друга игрива идея. Ето защо веднага сред като замъкът се опразни и последната кола се скри надолу по алеята, той пусна в джоба си револвера на господин Кутс и се упъти към къщурката.
Самообладанието на Ива се върна. Тя не бе момиче, податливо на паника в мигове на криза. Първоначалният й потрес бе отминал, унизителното чувство, че се е насадила на пачи яйца — също. Сега бе изпълнена с мрачна готовност да влезе в бой.