— Аз съм последният човек, който би подкрепил подобна линия на поведение — рече отзивчиво Смит. — Това — обърна се той към Ива — е другарят Кутс, за когото сте слушали толкова много.
Ива се беше вторачила зашеметено в поетесата, която — доволна от начина, по който се бе развила встъпителната фаза — се озърташе наоколо с небрежно любопитство.
— Госпожице Пийви! — извика Ива. От всички събития в тази знаменателна нощ, явяването на възвишената приятелка на лейди Констанс в ролята на крадла бе най-смущаващото. — Госпожице Пийви!
— Да? — отвърна любезно въпросната дама.
— Аз… Аз…
— Според мен — намеси се Смит — госпожица Халидей се опитва да каже, че среща известно затруднение да възприеме настоящия развой на събитията. Трябва да призная, че и аз съм донякъде озадачен. Знаех, разбира се, че другарят Кутс има, тъй да се каже, користолюбива жилка, но у вас винаги съм предполагал една непокварена снежнобяла душа.
— Ами? — рече госпожица Пийви без особен интерес.
— Бях убеден, че сте поетеса.
— Че аз съм си поетеса — отвърна разпалено тя. — Само да ти е скимнало да се будалкаш с моите стихове, и няма да усетиш как ще те халосам с тухла по чайника. Слушай, Ед, няма какво повече да се размотаваме тук. Давай да се махаме.
— Ще трябва първо да ги вържем тия — рече господин Кутс. — Иначе ще се разпищят преди да сме успели да се измъкнем.
— Ед — рече госпожица Пийви с онова презрение, което колегата й тъй често възбуждаше у нея. — Опитай се понякога да си спомняш, че това, дето се крепи на яката ти, е глава, а не кочан зеле. И внимавай как размахваш тоя пищов! Как ще се разпищят, като не могат да кажат и думичка, без всеки да разбере, че първо те са гепили герданчето?
— Вярно бе — съгласи се господин Кутс.
— Ами хайде тогава, какво се мотаеш още?
Мълчанието, в което господин Кутс изпадна след тези упреци, даде на Смит възможността да вземе отново думата. Една възможност, която той приветства, тъй като, макар и да нямаше нищо за казване, той бе достатъчно оптимист, за да си даде сметка, че единственият му шанс да си върне огърлицата е, като поддържа разговора с надеждата, че рано или късно нещо ще се случи. Въпреки радушните си обноски той не бе пропуснал да отбележи факта, че разстоянието, отделящо го от господин Кутс, би могло да се преодолее само с един скок. Засега този малък, но ефикасен револвер изключваше възможността за всякакви антилопски прояви, но ако в близко бъдеще се случеше нещо, което дори за миг да разсее бдителността на неговия прислужник… Решен да се придържа към политика на зорко изчакване, той отвори уста.
— Ако бихте ни отделили само секунда от ценното си време, преди да тръгнете — рече, — то аз ще се радвам да разменим няколко слова. Преди всичко искам да заявя, че безрезервно подкрепям порицаването от ваша страна на неотдавнашното предложение на другаря Кутс. Този човек е несъмнен тиквеник.
— Хей! — викна господин Кутс, оживявайки отново. — Сега вече прекали, приятел. Ако в стаята нямаше дами, щеше да обършеш пода.
— Ед — произнесе госпожица Пийви с тиха властност, — затваряй си човката.
Господин Кутс се спаружи отново. Смит го изгледа с интерес през монокъла си.
— Простете за откровения въпрос — рече той, — но вие двамата женени ли сте?
— К’во?
— Стори ми се, че се държите с него като съпруга. С госпожа Кутс ли имам честта да разговарям?
— След време и тая работа може да стане.
— Хиляди поздравления към другаря Кутс. Не чак толкова към вас може би, но приемете най-добрите ми пожелания. — Той се придвижи към поетесата с протегната ръка. — Аз самият възнамерявам в скоро време да сключа брачен съюз.
— Дръж тия ръце горе — изрепчи се господин Кутс.
— Нужно ли е — рече Смит — подобни формалности да се съблюдават между приятели? Можете да намерите единствения револвер, който някога съм притежавал, на лавицата над камината. Идете го вземете.
— Как не, та да ми се метнеш на гърба, щом си сваля очите от теб!
— Във вашата природа има една вкоренена мнителност, другарю Кутс, която не ми е приятно да срещам — въздъхна Смит. — Борете се срещу нея. — Той се обърна отново към госпожица Пийви. — За да се върнем към една по-ведра тема, бихте ли ме известили къде да изпратя честитката и кристалните чаши?
— Ъ? — рече дамата.
— Надявах се — продължи Смит, — че не бихте сметнали за волност от страна на човек, който ви познава съвсем от скоро, да си позволи да ви изпрати скромен подарък по случай радостното събитие. А кой знае, може пък, когато и аз надяна брачния хомот, вие с другаря Кутс да посетите малкото ни семейно гнездо. Ще срещнете топъл безрезервен прием. Естествено, не бива да се засягате, ако на раздяла, преди да си кажем сбогом, преброим лъжиците.