Скелен не го удостои с поглед. Той гледаше Бонхарт — в неговите рибешки, безизразни очи.
— И тази безценна девойка — процеди през зъби той, — тази ценна плячка, която може да му осигури прилични старини, той изкарва на арената в Клармон и я кара да се бие не на живот, а на смърт. Рискува живота й, въпреки че според него жива тя струва много. Как да разбирам това, Бонхарт? Нещо тук не ми се връзва.
— Ако беше загинала на арената — не отмести поглед Бонхарт, — това щеше да означава, че тя нищо не струва.
— Разбирам. — Кукумявката леко се навъси. — Но вместо да отведеш момичето на поредната арена, ти я водиш при мен. Защо, ако мога да попитам?
— Повтарям — намръщи се Риенс, — той е разбрал коя е тя.
— Съобразителен сте, господин Риенс. — Бонхарт се протегна така, че ставите му изпукаха. — Познахте. Вярно, че с тази обучена в Каер Морхен вещерка беше свързана още една загадка. В Гесо, при нападението над една благородна девица, тя си развързала езика. Казала, че е толкова важна, знатна и титулувана, че пред нея баронесата нищо не струва и е длъжна да й се кланя. Значи, помислих си аз, Фалка е най-малкото графиня. Интересно. Първо — вещерка. Колко често срещаме вещерки? Второ — участва в бандата на Плъховете. Трето — лично императорският коронер я гони от Корат до Ебинг и заповядва да я убият. И освен всичко това — дворянка от някакъв виден род. Помислих си, че най-накрая трябва да попитам момичето коя е тя в действителност.
Той замълча за момент.
— Първоначално тя не искаше да говори. — Бонхарт избърса носа си с маншета. — Колкото и да я молех. Молих я с ръка, с крак, с камшик — нито дума. Не исках да я осакатявам… Но така се случи, че наблизо се оказа един фелдшер. С уреди за вадене на зъби. Завързах я на стола…
Скелен преглътна звучно. Риенс се усмихна. Бонхарт си огледа маншета.
— Всичко си каза, още преди да… Още щом зърна инструментите. Всичките тези клещи и пили. Веднага стана разговорчива. Оказа се, че това е…
— Принцесата на Цинтра — каза Риенс, гледайки към Кукумявката. — Наследницата на престола. Кандидатката за съпруга на император Емхир.
— Което господин Скелен не благоволи да ми каже — намръщи се ловецът на глави. — А просто ми поръча да я убия. Повтори ми няколко пъти: убий я на място, без милост! Как така, господин Скелен? Да убия принцеса? Бъдещата съпруга на вашия император? С която, ако се вярва на слуховете, императорът току-виж сключил брак, след което ще бъде обявена мащабна амнистия.
Докато произнасяше речта си, Бонхарт пронизваше с поглед Скелен. Но императорският коронер не отмести поглед.
— Да — продължи Бонхарт. — Получава се много неприятна история. И тогава, макар и не без съжаление, се отказах от плановете си по отношение на вещерката. Доведох тази „неприятна история“ тук, при вас, господин Скелен. За да поговорим, да се договорим… Защото такива неприятности идват малко в повече за Бонхарт, който действа сам…
— Много правилен извод — разнесе се скърцащ глас някъде от пазвата на Риенс. — Много, много правилен извод, господин Бонхарт. Онова, което сте хванали, господа, е твърде голямо за всички вас. За щастие, разполагате и с мен.
— Какво беше това? — Скелен скочи от стола. — Какво е това, дявол да ви вземе?
— Моят господар, магьосникът Вилгефорц. — Риенс измъкна от пазвата си малка сребърна кутийка. — По-точно казано — гласът на моя господар. Който се чува през това приспособление, наречено ксеноглоз.
— Приветствам всички присъстващи — проговори кутийката. — Съжалявам, че ще мога само да ви чувам, но спешни дела не ми позволяват да осъществя телепроекция или телепортация.
— Само това ни липсваше — измърмори Кукумявката. — Но трябваше да се сетя. Риенс е твърде глупав, за да действа сам и по своя воля. Трябваше да се досетя, че през цялото време се криеш някъде в мрака, Вилгефорц. Като някой стар, затлъстял паяк се криеш в мрака и чакаш да трепне паяжината.
— Какво образно сравнение!
Скелен изсумтя.
— И не ни баламосвай, Вилгефорц. Използваш Риенс и неговата кутийка не защото си много зает, а защото те е страх от армията магьосници, бившите ти приятелчета от Капитула, които сканират целия свят в търсене на магии с твоя алгоритъм. Ако се беше опитал да се телепортираш, веднага щяха да те засекат.
— Какви впечатляващи знания!
— Не ни представиха един на друг. — Бонхарт се поклони театрално пред сребърната кутийка. — Но се оказва, господин магьоснико, че по ваша заръка и упълномощен от вас, господин Риенс обещава на девойката мъчения? Нали не греша? Кълна се, че това момиче с всяка изминала секунда става все по-значимо. Оказва се, че е нужна на всички.
— Не ни запознаха — каза от кутийката Вилгефорц, — но аз ви познавам, Лео Бонхарт, и ще се изненадате колко добре ви познавам. А момичето наистина е важно. Все пак тя е Лъвчето от Цинтра, Старата кръв. Според предсказанията на Итлина нейните потомци ще управляват света.