Риспат ла Пойнт, който беше излязъл навън да се облекчи, връхлетя обратно на бегом, а лицето му беше по-бяло от сняг. Той бурно жестикулираше, сочейки към вратата. Не успя да каже нищо, но нямаше и нужда. На двора силно затропаха конски копита.
— Врана кобила — обади се Фрип, почти прилепил лице към прозореца. — Същата врана кобила. Това е тя.
— Магьосницата?
— Фалка, глупако!
— Това е духът й! — Риспат рязко си пое дъх. — Привидение! Не може да е оживяла! Умряла е и се връща като дух. В нощта на Саовине…
— Ще дойде в тъмна като черно наметало нощ — забърбори старецът, притискайки към корема си празната халба. — И срещне ли я някой, сигурна му е смъртта…
— Оръжията, грабвайте оръжията! — изкрещя трескаво Фрип. — Бързо! Обкръжете вратата от двете страни! Не разбирате ли? Излезе ни късметът! Фалка не знае за нас, дошла е да се стопли, студът и гладът са я прогонили от скривалището й! Право в ръцете ни! Кукумявката и Риенс ще ни посипят със злато! Грабвайте оръжието…
Вратата изскърца.
Старецът се наведе над масата и присви очи. Той не виждаше добре. Очите му бяха стари, увредени от глаукомата и хроничното възпаление на ставите. Освен това в кръчмата беше мрачно и задимено. Затова дядото едва успя да види влязлата в помещението слабичка фигура, облечена със салтамарка от ондатрова кожа, с качулка и шал, който скриваше лицето й. За сметка на това слухът на стареца беше добър. Той чу тихия писък на една от прислужниците, потропването на обувките на другата, тихата ругатня на кръчмаря. Чу скърцането на мечове в ножниците. И тихия, злобен глас на Киприан Фрип:
— Пипнахме те, Фалка! Май не очакваше да ни видиш тук?
— Очаквах — чу старецът. И потрепери при звука на този глас.
Забеляза движението на слабичката фигура. И чу едно ужасено ахване. Приглушеният вик на едното момиче. Той не можеше да види, че девойката, която нарекоха Фалка, е свалила качулката и шала. Не можа да види чудовищно обезобразеното лице. И очите, очертани с боята от мас и пепел така, че приличаха на очи на демон.
— Аз не съм Фалка — каза момичето. Старецът отново зърна бързото, размазано движение, видя как нещо огнено проблесна на светлината от светилниците. — Аз съм Цири от Каер Морхен. Аз съм вещерка! Дойдох тук, за да убивам.
Старецът, който през живота си беше ставал свидетел на не едно пиянско сбиване, отдавна беше разработил прекрасен способ за избягване на наранявания: пъхна се под масата и здраво се вкопчи в краката й. Естествено, от тази позиция не можеше да види нищо. Но той и не се опитваше. Стискаше здраво масата, а тя вече се местеше из кръчмата заедно с останалите мебели сред трясъците, ударите, бученето и скърцането, сред тропота на обути крака, ругатните, виковете, ударите и звъна на стомана.
Едното от момичетата виеше диво и непрестанно.
Някой се стовари върху масата, премести я заедно с вкопчилия се в краката й старец, и почти веднага се стовари до него на пода. Дядото изръмжа, усещайки как го опръска горещата кръв. Деде Варгас, онзи, който първоначално искаше да го изгони — старецът го позна по месинговите копчета на куртката, — хриптеше тежко, повръщаше, разпръсквайки кръв, и размахваше ръце. Един от безцелните му удари улучи дядото в очите. Той съвсем престана да вижда каквото и да било. Ревящото момиче захълца, утихна, въздъхна и отново писна, този път на по-висок тон.
Някой се стовари с грохот на пода и по измитите борови дъски отново плисна кръв. Старецът не видя, че този път умираше Риспат ла Пойнт, когото Цири беше улучила в гърлото. Той не видя как Цири направи пирует под носовете на Фрип и Яновиц, как се плъзна край тях като сянка, като сив дим. Яновиц се обърна след нея с бързо, меко, котешко завъртане. Той беше отличен фехтовач. Уверено подпрян на десния си крак, нанесе дълъг удар, целейки се в лицето на девойката, право в отвратителния й белег. Би трябвало да я улучи.
Но не успя.
Както не успя и да се защити. Цири го съсече със замах, отблизо, с две ръце, през гърдите и корема. И веднага отскочи, завъртя се, избягвайки удара на Фрип, и удари превилия се Яновиц по врата. Той се заби с чело в пейката. Фрип прескочи пейката и трупа, и удари със замах, широко. Цири парира удара, направи полупирует и бързо го прободе отстрани в бедрото. Фрип се олюля, залитна към масата и опитвайки се да запази равновесие, инстинктивно протегна ръка напред. Когато се подпря с длан на масата, Цири с един бърз удар му отсече китката.
Фрип вдигна чуканчето, от което бликаше кръв, съсредоточено го погледна, след което се обърна към лежащата на масата ръка. И изведнъж падна — стовари се рязко по задник на пода, сякаш се беше подхлъзнал върху сапун. Така, седейки, той закрещя, след което започна да вие с див, висок, протяжен вълчи вой.