Свитият под масата, залят с чужда кръв старец няколко минути слушаше този зловещ дует — монотонно пищящото момиче и виещият диво Фрип.
Момичето млъкна първо, завършвайки писъка с нечовешки, сподавен стон. Фрип просто утихна.
— Мамо… — неочаквано проговори той съвършено ясно и трезво. — Майчице… Как така… Как… Какво ми… се случи? Какво ми… е?
— Умираш — отвърна обезобразената девойка.
Малкото останала коса по темето на стареца настръхна. За да не извика, той захапа ръкава на дрехата си с единствения си зъб.
Киприан Фрип младши издаде такъв звук, сякаш преглъща с усилие. И повече не се обади. Изобщо.
Настана пълна тишина.
— Какво направи… — прозвуча в тишината треперещият глас на кръчмаря. — Какво направи, момиче…
— Аз съм вещерка. Убивам чудовища.
— Ще ни обесят… Ще подпалят селото и кръчмата.
— Убивам чудовища — повтори тя, а в гласа й се промъкна нещо като изненада. Като съмнение. Неувереност.
Кръчмарят застена, захленчи. И заплака.
Старецът полека се измъкна изпод масата, избутвайки трупа на Деде Варгас с жестоко разсеченото му лице.
— Яздиш черна кобила… — промърмори той. — В нощ, тъмна като черно наметало… Следите си заличаваш…
Девойката се обърна и го погледна. Тя вече беше успяла да увие лицето си с шала, а над него гледаха оградените с черни кръгове демонски очи.
— Срещне ли те някой, сигурна му е смъртта — промърмори старецът. — Или самата ти си смъртта.
Девойката го гледа дълго. И напълно спокойно.
— Прав си — каза най-накрая тя.
Някъде в блатата, далеч, но много по-близо отпреди, за втори път се разнесе плачещият вой на beann’shie.
Висогота лежеше на пода, на който се беше свлякъл, когато ставаше от леглото. С изненада забеляза, че не може да стане. Сърцето му блъскаше в гърдите, пулсираше в гърлото му, задавяше го.
Той вече знаеше чия смърт предвещава нощният вик на елфическия призрак.
„Животът беше прекрасен. Въпреки всичко“ — помисли си той и прошепна:
— Богове… Не вярвам във вас… Но ако наистина съществувате…
Внезапно ужасна болка разкъса гърдите му. Някъде по пътеките, далеч, но още по-близо отпреди, beann’shie извряска диво за трети път.
— Ако съществувате — закриляйте вещерката по пътя й…
Единайсета глава
— Очите ми са големи, за да те виждам по-добре — изревал железният вълк. — Лапите ми са големи, за да мога да те хвана и да те прегърна! Всичко ми е голямо, всичко, ей сега сама ще се убедиш в това. Защо ме гледаш толкова странно, малко момиче? Защо не отговаряш?
Вещерката се усмихнала.
— Имам изненада за теб.
Послушничките стояха пред Върховната жрица неподвижни, напрегнати като струни, безмълвни, леко пребледнели. Те бяха готови за път. Багажът беше събран. Мъжко сиво пътно облекло, топли, но не и ограничаващи движенията кожухчета, удобни елфически обувки. Косите им бяха подстригани така, че да могат лесно да се поддържат чисти в лагерите и по време на преходите. И да не им пречат да работят. Спретнати малки вързопчета, в които имаше малко храна за из път и необходимите медицински инструменти. Останалото трябваше да им осигури армията. Армията, към която се отправяха.
Лицата и на двете девойки бяха спокойни. Външно. Трис Мериголд знаеше, че и на двете лекичко им потреперват ръцете и устните.
Вятърът клатеше голите клони на дърветата в храмовия парк и гонеше по плочките на двора изсъхналите листа. Небето беше тъмносиньо. Усещаше се, че се надига буря.
— Получихте ли вече назначението си? — наруши мълчанието Ненеке.
— Аз — не — отвърна Еурнейд. — Засега съм на зимна база, в лагера край Визима. Комисарят от наборната служба каза, че през пролетта там ще отседне подразделение наемници от север… Ще бъда фелдшерка в един от отрядите.
— А аз — леко се усмихна Йола Втора, — вече получих моето. В полевата хирургия, при господин Мило Вандербек.
— Само да не ме изложите. — Ненеке ги изгледа страшно. — Да не опозорите мен, храма и името на Великата Мелителе.
— Няма да ви изложим, майко.
— И се грижете за себе си.
— Да, майко.
— Докато се грижите за ранените, ще капвате от умора, няма да имате време за сън. Ще се страхувате, ще се съмнявате, гледайки болката и страданията, и смъртта. В такива случаи човек лесно се пристрастява към наркотика или възбуждащата билкова отвара. Внимавайте с тях.
— Знаем, майко.