— А дори и да се върнат, какво от това? — възникна разпалено Асе, който преди известно време се беше върнал от караул, без никой да го смени или да има намерение да го смени. — Просто ще ги избием!
— Точно така! — извика откъм масата Цири, вече забравила как предишната нощ бягаха от потерята през селата край Велда и колко я беше страх тогава.
— Добре. — Гиселхер удари с разтворената си длан по масата, слагайки край на надвикването. — Говори, Хотспорн. Защото виждам, че искаш да ни кажеш нещо, нещо по-важно от префекта, Варнхагенови, барон Касадей и чувствителната му дъщеря.
— Бонхарт е по следите ви.
Настана тишина, необичайно дълга. Дори маестро Алмавера спря работата си за момент.
— Бонхарт — повтори бавно Гиселхер. — Старият белокос обесник. Сигурно здравата сме досадили на някого.
— На някой богатичък — съгласи се Мистле. — Не всеки може да си позволи Бонхарт.
Цири вече се готвеше да попита кой е този Бонхарт, но я изпревариха — почти едновременно, в един глас — Асе и Реф.
— Ловец на глави — поясни навъсено Гиселхер. — Някога май е бил войник, после търговец, а най-накрая се захванал да убива хора срещу възнаграждение. Истински кучи син, малко са като него.
— Говори се — добави доста безгрижно Кайли, — че ако всички, убити от Бонхарт, трябва да се погребат на едно гробище, ще е необходима площ от половин морга8.
Мистле взе щипка от белия прашец между палеца и показалеца си и рязко го изсмърка с ноздри.
— Бонхарт разби бандата на Големия Лотар — каза тя. — Уби него и брат му — оня, на когото му викаха Мухоморката.
— Разправят, че с удар в гърба — добави Кайли.
— Уби и Валдез — добави Гиселхер. — А когато Валдез умря, бандата му се разпадна. А беше една от най-добрите. Стегнат, боеви отряд. Задружен. Навремето мислех да се присъединя към тях. Преди да ви срещна.
— Всичко това е истина — каза Хотспорн. — Такава банда като бандата на Валдез не е имало и няма да има. Пеят се песни за това как са се измъкнали от обсадата при Сарда. Буйни глави, мъжка храброст. Малцина можеха да им съперничат.
Плъховете млъкнаха и се вторачиха в него със своите искрящи и зли очи.
— Когато бяхме шестима — процеди след кратко мълчание Кайли, — си пробихме път през ескадрон от нилфгардски конници.
— Освободихме Кайли от нисирите! — извика Асе.
— С нас също малцина могат да се сравняват! — изсъска Реф.
— Това е вярно, Хотспорн — изпъчи гърди Гиселхер. — Плъховете не са по-лоши от никоя друга банда, включително и от валдезовата. Мъжка храброст, казваш? Ще ти разкажа нещо за женската храброст. Искра, Мистле и Фалка, трите, дето седят тука, посред бял ден преминаха през град Друи, а когато разбраха, че в кръчмата са Варнхагенови, минаха през кръчмата. През нея! Влязоха отпред, излязоха през задния вход. А Варнхагенови останаха да седят с отворени уста, над преобърнатите си халби и разлятата бира. Сигурно ще кажеш, че не е особено храбро?
— Няма да го каже — изпревари отговора Мистле, усмихвайки се зловещо. — Няма да каже, защото добре знае кои са Плъховете. Неговата гилдия също знае.
Маестро Алмавера довърши татуировката. Цири му благодари с гордо изражение, облече се и седна при компанията. Изсумтя, чувствайки странния, изучаващ и сякаш насмешлив поглед на Хотспорн. Погледна го злобно, демонстративно притискайки се към рамото на Мистле. Тя вече беше успяла да се убеди, че такива демонстрации смущават мъжете, възнамеряващи да флиртуват, и охлаждат ентусиазма им. В случая с Хотспорн тя действаше малко предварително, защото търговецът не беше нахалствал в това отношение.
Хотспорн беше загадка за Цири. Тя го беше виждала само веднъж преди, за останалото й разказа Мистле. Хотспорн и Гиселхер, поясни тя, се познават и дружат отдавна, имат си условни сигнали, пароли и места за срещи. По време на тези срещи Хотспорн предава информация — и тогава те отиват на посочения път и нападат посочения търговец, конвой или обоз. Понякога убиват посочения човек. Винаги се уговарят за определен знак върху нечий фургон, при наличието на който съответният търговец не се напада.
Отначало Цири беше изненадана и леко разочарована — тя уважаваше Гиселхер, смяташе Плъховете за образец за свобода и независимост, беше обикнала тази свобода, това презрение към всички и всичко. Но неочаквано се оказа, че изпълняват и работа по поръчка. Като наемни убийци — някой им нареждаше кого да убият. Нещо повече — някой им поръчваше да убият някого, а те слушаха с наведени глави.