— Създаде ми грижи. Накара ме да се откъсна от работата си. Рискува много, като тръгна с кораб към падината Седна, към моя изсмукван… Ехото от краткия ни двубой беше силно и отекна надалеч, можеше да стигне до любопитни и нежелани уши. Но не можах да се сдържа. Възможността да те заловя и да те включа към моя скенер беше дяволски изкушаваща. Нали не си мислиш — вкара той поредната игла, — че съм клъвнал на твоята провокация? Че съм лапнал примамката? Не, Йенефер, ако си мислиш така, значи бъркаш небето с повърхността на езеро, в което се отразяват звездите. Ти преследваше мен, аз преследвах теб. Когато се отправи към падината Седна, ти просто ми улесни задачата. Защото, разбираш ли, сам не мога да хвана Цири, дори и с помощта на този нямащ равен на себе си скенер. Момичето има силни вродени защитни механизми, силна собствена антимагьосническа и заглушаваща аура, и в края на краищата това е Старата кръв… Въпреки това моите свръхскенери трябваше да я засекат. Но не успяха.
Йенефер вече беше омотана цялата със сребърни и медни проводници, увита в система от сребърни й порцеланови тръбички. На допряната до стола масичка се поклащаха стъклени съдове с безцветни течности.
— Тогава си помислих — Вилгефорц пъхна в носа й втора тръбичка, този път стъклена, — че единственият начин да намеря Цири чрез сканиране, е да приложа емпатична сонда. Но за това ми беше необходим човек, който има достатъчно силна емоционална връзка с момичето, за да образува емпатична матрица — един алгоритъм от взаимни чувства и симпатии. Сетих се за вещера, но той изчезна, освен това вещерите са лоши медиуми. Възнамерявах да заповядам да отвлекат Трис Мериголд, нашата Четиринайсета от хълма. Обмислях похищаването на Ненеке от Еландер… Но когато се оказа, че ти, Йенефер от Венгерберг, сама ми падаш в ръцете… Честна дума, нищо по-добро не можах да измисля… Ако те включа към апаратурата, ти ще ми намериш Цири. Вярно, че операцията изисква сътрудничество от твоя страна… Но както ти е известно, съществуват методи за принуда.
Разбира се — продължи той, потривайки ръце, — трябва да ти изясня нещо. Например, откъде и как разбрах за Старата кръв. За наследството на Лара Дорен. Какво представляват всъщност тези гени. Как така са попаднали в Цири. Кой й ги е предал. По какъв начин ще ги взема от нея и за какво ще ги използвам. Как действа изсмуквачът Седна, кого вече съм изсмукал, какво смятам да правя с него и защо. Много въпроси, нали? Жалко, че нямам време да ти разкажа всичко, да ти обясня всичко. И да те изненадам, защото, Йенефер, аз съм убеден, че някои факти ще те изненадат… Но както вече казах, нямам време. Еликсирите започват да действат. Време е да се съсредоточиш.
Магьосницата стисна зъби, задъхвайки се от дълбокия стон, извиращ отвътре.
— Знам — кимна Вилгефорц, приближавайки се към големия професионален мегаскоп, към екрана и огромното кристално кълбо върху триножника, увит в мрежа от сребърна тел. — Знам, че е много неприятно. И доста болезнено. Затова колкото по-бързо се захванеш със сканирането, толкова по-кратко ще се наложи да го търпиш. Хайде, Йенефер! Тук, на този екран, искам да видя Цири. Къде е, с кого е, какво прави, какво яде, къде и с кого спи?
Йенефер закрещя — пронизващо, диво и отчаяно.
— Боли те? — досети се Вилгефорц, вторачвайки се в нея със здравото си око и с мъртвия кристал. — Разбира се, че ще боли. Сканирай, Йенефер, не се опъвай. Не се прави на героиня. Прекрасно знаеш, че не бива да се противопоставяш на това. Последствията може да са ужасни: кръвоизливи, параплексия или въобще да се превърнеш в слабоумно, вегетиращо същество. Ако оживееш, естествено!
Тя стисна челюсти толкова силно, че зъбите й изскърцаха.
— Хайде, Йенефер — каза меко магьосникът. — Хайде, поне от любопитство! Сигурно ти е интересно как я кара възпитаничката ти. Ами ако я грози опасност? Може да е в беда! Знаеш колко хора й желаят злото и я искат мъртва. Сканирай. Когато разбера къде се намира момичето, ще я доведа тук. Ще бъде в безопасност… Тук никой няма да я намери. Никой.
Гласът на Вилгефорц беше кадифен и топъл.
— Сканирай, Йенефер, сканирай. Моля те. Давам ти дума: ще взема от Цири само толкова, колкото ми е необходимо. А после ще ви пусна и двете. Кълна се.
Йенефер стисна още по-здраво зъби. По брадичката й потече струйка кръв. Вилгефорц стана рязко и махна с ръка.
— Риенс!
Йенефер почувства как прищипват пръстите на ръцете й с някакви приспособления.
— Понякога — каза Вилгефорц, навеждайки се към нея — там, където са безсилни магията, еликсирите и наркотиците, резултати дава обикновената, стара, добра класическа болка. Не ме принуждавай да го правя! Сканирай.