Скръц. Скръц. Скръц.
Тишина.
— Господин Скелен — изпъшка Дакре Силифант. — В теб ни е надеждата… Спаси ни… Не ни оставяй…
— Крака ми отсече, курва-а-а! — виеше Ола Харшейм. — Помогнете ми, мамка ви! Помогнете ми да стана-а-а!
— Бонхарт! — закрещя в мъглата Скелен. — Бонхарт! Помощ! Къде си, кучи сине! Бонха-а-арт!
— Тя ни обикаля — изпъшка Бореас Мун, като се въртеше и се ослушваше. — Обикаля ни в мъглата… Не се знае откъде ще удари… Смърт! Това момиче е самата смърт! Всички ще загинем тук! Ще бъде клане, същото като в Дун Дара в нощта на Саовине…
— Дръжте се накуп — простена Скелен. — Стойте в група, тя напада онези, които са сами… Щом видите, че приближава, не изпадайте в паника… Хвърляйте й в краката мечове, колани, торби… Каквото ви падне, само да я…
Той не довърши. Този път дори не чуха скърцането на кънките. Дакре Силифант и Риенс спасиха живота си, падайки на леда. Бореас Мун успя да отскочи, подхлъзна се, падна, преобърна Берт Бригден. Когато момичето профуча край тях, Скелен замахна и хвърли ориона. И улучи. Но не този, в когото се целеше. Ола Харшейм, който тъкмо беше успял да се изправи, рухна в конвулсии на окървавения лед, широко отворените му очи сякаш се бяха събрали върху стоманената звезда, която стърчеше от основата на носа му.
Последният от гемерийците хвърли меча си и започна кротко, откъслечно да хълца. Скелен дотича до него и с всички сили го зашлеви през лицето.
— Вземи се в ръце! — закрещя той. — Вземи се в ръце, момко! Това е само едно момиче! Едно момиче!
— Също като в Дун Дара, в нощта на Саовине — тихо каза Бореас Мун. — Вече няма да си тръгнем от този лед, от това езеро. Слушайте! Слушайте! И ще чуете как се приближава смъртта!
Скелен вдигна меча на гемериеца и се опита да пъхне оръжието в ръцете на хълцащия мъж, но напразно. Потръпващият в конвулсии гемериец го гледаше с невиждащ поглед. Кукумявката хвърли меча и скочи към Риенс.
— Направи нещо, магьоснико! — изрева той, като го хвана за ръката. Ужасът удвои силите му и Риенс, въпреки че беше по-висок, по-тежък и по-едър, се загърчи в хватката на Кукумявката като парцалена кукла. — Направи нещо! Призови своя могъщ Вилгефорц! Или сам направи някаква магия! Прави магии, заклинания, призови духове и демони! Направи нещо, нещастнико! Направи нещо, преди гадината да е избила всички ни!
Ехото от крясъка му отекна по обраслите с дървета склонове. Преди още да затихне, кънките заскърцаха. Хълцащият гемериец падна на колене и покри лицето си с ръце. Берт Бригден нададе вой, хвърли меча си и хукна да бяга. Подхлъзна се, преметна се и известно време пълзя на четири крака като куче.
— Хайде, Риенс!
Магьосникът изруга и вдигна ръка. Докато произнасяше заклинанието, ръката му трепереше, гласът му — също. Но се получи. Макар и не така, както му се искаше.
Бликналата от пръстите му тънка огнена мълния проряза леда. Ледената плоча се напука. Но не на ширина, както би трябвало, за да препречи пътя на приближаващата се девойка. Пропука се на дължина. Със силно хрущене ледената черупка се разцепи; бликна и се разпени черна вода, бързо разширяващият се процеп се устреми към гледащия го тъпо Дакре Силифант.
— Бягайте! — нададе вид Скелен. — Бягайте-е-е!
Но беше твърде късно. Процепът премина между краката на Силифант и рязко се разшири, ледът се натроши като стъкло, образувайки големи парчета. Дакре изгуби равновесие, водата приглуши крясъка му. Бореас Мун падна в образувалата се дупка, пълзящият на четири крака гемериец също изчезна под водата, изчезна и трупът на Ола Харшейм. Подир него в черната глъбина падна Риенс, а веднага след него и Скелен, който в последния момент успя да се залови за края на леда… А момичето със засилка прелетя над образувалата се дупка и се озова от другата й страна, разпръсквайки топящия се лед, след което бързо се понесе след бягащия Бригден. След секунда до ушите на висящия на ръба на разлома Скелен долетя див, квичащ писък.
Беше го настигнала.
— Господине… — простена Бореас Мун, който по някакъв начин беше успял да изпълзи на леда. — Подайте ми ръка… Господин коронер…
Изтеглилият се от водата Скелен посиня. Тресеше го. Опитващият се да излезе Силифант отчупи ръба на ледената плоча. Дакре отново потъна под водата. Но почти веднага изскочи на повърхността, кашляйки и плюейки, и с нечовешки усилия се добра до леда. Изпълзя върху него и падна, останал съвсем без сили. Около него се образува локва.
Бореас стенеше, затворил очи. Скелен трепереше.
— Спасете… Мун… Помогнете…
На края на леденото поле, потопен до слабините, висеше Риенс. Мокрите коси прилепваха към черепа му. Зъбите му тракаха като кастанети.