— Услуга срещу услуга — беше свила рамене Мистле в отговор на думите й. — Хотспорн ни дава нареждания, но и ни предоставя информация, благодарение на която оцеляваме. Свободата и презрението си имат свои граници. В края на краищата винаги се получава така, че си оръдие на някой друг. Такъв е животът, Соколче.
Цири беше учудена и разочарована, но това бързо отмина. Тя се учеше — да не се учудва твърде много и да няма прекалено високи очаквания, защото тогава разочарованията не са толкова силни.
— Аз, драги Плъхове — продължаваше да говори Хотспорн, — имам лекарство за всичките ви грижи. За нисирите, бароните, префектите и дори за Бонхарт. Да, да. Защото макар и той да стяга примката около вратовете ви, аз разполагам с начин, по който да се измъкнете.
Искра прихна, Реф се закикоти. Но Гиселхер ги спря с жест, позволявайки на Хотспорн да продължи.
— Говори се — каза след кратка пауза търговецът, — че всеки момент ще бъде обявена амнистия. Дори и някого да го очаква съд, дори и да го очаква бесило, ще бъде помилван, ако се предаде и признае вината си. Това се отнася и за вас.
— Глупости! — извика Кайли с насълзени очи, заради твърде голямата доза фистех, попаднала в носа му. — Нилфгардски номер, клопка! Ние, старите кучета, няма да се хванем на това!
— Почакай — спря го Гиселхер. — Успокой се, Кайли. Хотспорн, доколкото го познаваме, не е свикнал да говори празни приказки. Той е свикнал да е наясно какво говори и по каква причина го казва. Така че със сигурност знае и ще ни каже откъде се е взела тази неочаквана нилфгардска милост.
— Император Емхир се жени — изрече спокойно Хотспорн. — Скоро в Нилфгард ще си имаме императрица. Затова и ще бъде обявена амнистия. Разправят, че императорът е безумно щастлив и желае щастие на всички останали.
— Пука ми за императорското щастие — обяви тържествено Мистле. — А от амнистията ще си позволя да не се възползвам, защото нилфгардската милост нещо намирисва на стърготини. От прясно наострен кол, хе-хе.
— Съмнявам се, че това е измама — сви рамене Хотспорн. — Въпрос на политика е. И е нещо голямо. По-голямо от вас, Плъховете, или всички местни разбойници накуп. Става въпрос за политика.
— Тоест за какво? — смръщи вежди Гиселхер. — Защото аз нищичко не разбрах.
— Сватбата на Емхир е политически въпрос и с помощта на тази сватба могат да бъдат решени много политически проблеми. Императорът сключва този брак, за да сплоти още по-силно империята, да сложи край на пограничните сблъсъци и разпри, да осигури мир. Знаете ли за кого се жени? За Цирила, наследницата на престола на Цинтра.
— Лъжа! — извика Цири. — Измишльотина!
— На какво основание ме обвинявате в лъжа, госпожице Фалка? — вдигна поглед към нея Хотспорн. — Може би сте по-добре осведомена?
— Със сигурност!
— По-тихо, Фалка — намръщи се Гиселхер. — Когато беше на масата и те боцкаха в задника, пазеше тишина, какво се развика сега? Каква е тази Цинтра, Хотспорн? И тази Цирила? Защо са толкова важни?
— Цинтра — намеси се Реф, сипвайки от фистеха върху пръста си — е малка държава на север, за която Империята е воювала с тамошните владетели. Преди три или четири години.
— Точно така — потвърди Хотспорн. — Имперските войски превзеха Цинтра и дори преминаха през Яра, но после бяха принудени да отстъпят.
— Защото си го получиха при Соденския хълм — измърмори Цири. — Така отстъпиха, че пушек се вдигна!
— Както виждам, сте запозната с най-новата история, госпожице Фалка. Похвално, в такава млада възраст. Мога ли да попитам къде сте ходили на училище?
— Не можете!
— Достатъчно! — намеси се отново Гиселхер. — Продължи за тази Цинтра, Хотспорн. И за амнистията.
— Император Емхир — рече търговецът — е решил да направи от Цинтра бръшлянена държава…
— Каква?
— Бръшлянена. Като бръшляна, който не може да съществува без могъщ дънер, около който да се увива. А този дънер, разбира се, ще бъде Нилфгард. Вече има такива държави. Например Метина, Маехт, Тоусайнт… Там управляват местните династии. Наужким, разбира се.
— Това се нарича мнима автономия — похвали се Реф. — Така съм чувал.
— Но проблемът с Цинтра е, че кралската линия там е угаснала…
— Угаснала?! — Изглеждаше, сякаш от очите на Цири всеки момент ще се посипят зелени искри. — Друг път е угаснала! Нилфгардците са убили Каланте. Просто са я убили!
— Признавам — Хотспорн спря с жест Гиселхер, който се готвеше отново да скастри Цири за намесата й, — че ни поразявате със знанията си, госпожице Фалка. Кралица Каланте наистина загина по време на войната. Смяташе се, че е загинала и внучката й Цирила, последната с кралска кръв. Получи се така, че император Емхир нямаше от какво да създаде тази — както мъдро отбеляза господин Реф — мнима автономия. И изведнъж тази Цирила се намери.