— Момиче — каза той високо, неспособен да повярва на видяното. — Това е момиче.
Ако в този ден някой беше успял да се промъкне тихо и незабележимо до забутаната сред тресавищата къщурка с порутена и обрасла с мъх, стряха, ако беше погледнал през процепите в капаците на прозорците, щеше да види в оскъдно осветената с лоена свещ вътрешност девойка с глава, плътно омотана с бинтове, лежаща почти мъртвешки неподвижно върху застлан с кожи одър. Би видял и старец с бяла клиновидна брада и дълги бели коси, падащи върху раменете му изпод голяма плешивина, започваща от високо, издълбано от бръчки чело. Щеше да забележи и как старецът пали още една свещ, как слага на масата пясъчен часовник, как наостря перото си, как се навежда над пергамента. Как се замисля и си мърмори нещо под носа, без да изпуска от поглед лежащата върху одъра девойка.
Но подобно нещо беше невъзможно. Никой не можеше да види тези неща. Колибата на отшелника Висогота беше добре скрита в тресавището, във вечно покрит с мъгла пущинак, където никой не се осмеляваше да броди.
— Да запишем следното — Висогота потопи перото в мастилото: — Изминаха три часа от операцията. Диагноза: vulnus inciswum, порезна рана, нанесена с голяма сила от неизвестен остър предмет, вероятно с изкривено острие. Раната обхваща лявата част на лицето, започва под очната кухина, пресича бузата и стига до челюстта, в района на ухото. Най-дълбоката, почти стигаща до надкостницата част от раната е малко под очната кухина, при костта на скулата. Предполагаемо време от момента на раняването до първата превръзка — десет часа.
Перото заскърца по пергамента, но това скърцане продължи само няколко секунди. И няколко реда. Висогота не смяташе за необходимо да записва всичко, което си говореше.
— Връщайки се към превръзката на раната, да запишем следното — продължи след малко старецът, гледайки в трепкащото огънче на свещта: — Махнах от раната няколко кичура коса и съсиреците, разбира се. Промих я с екстракт от върбова кора. Отстраних мръсотията и външните тела. Направих шевове с коноп. Трябва да отбележа, че не разполагах с друг вид нишки. Използвах компрес от арника и муселинова превръзка.
През средата на стаята притича мишле. Висогота му хвърли залък хляб. Девойката върху одъра дишаше неспокойно, стенеше в съня си.
— Осми час след операцията. Състоянието на болната е без промяна. Състоянието на лекаря — тоест моето — се е подобрило, защото подремнах малко… Мога да продължа със записките. Защото трябва да впиша малко информация за пациентката ми. За бъдещите поколения. В случай че някои от потомците ни се доберат до тези блата, преди всичко тук да изгние и да се разпадне на прах.
Висогота въздъхна тежко, потопи перото и го изтри от ръба на мастилницата.
— Що се отнася до пациентката, ще бъде записано следното — замърмори той: — Изглежда на около шестнайсет години, висока, сравнително слаба, но в никакъв случай не и мършава, няма признаци на недохранване. Мускулатурата и телосложението са типични по-скоро за млада елфка, но няма никакви признаци, че е метиска или квартеронка. Както е добре известно, ниският процент елфическа кръв може да не остави следи.
Висогота сякаш едва сега си спомни, че не е нанесъл върху листа нито една руна, нито една дума. Поднесе перото към пергамента, но мастилото вече беше изсъхнало. Старецът изобщо не се притесни от това.
— Да запишем също — продължи той, — че девойката никога не е раждала. Освен това върху тялото й няма никакви стари белези, рани, няма следи от онези, които оставят тежкият физически труд, нещастните случаи, бурният живот. Подчертавам: става въпрос за стари следи. Защото скорошните следи са в изобилие. Девойката е била бита. И то не от ръката на баща си. Вероятно е била и ритана.
Намерих върху тялото й и един доста странен белег… Хммм… Да запишем и това, за благото на науката… На слабините й, почти до венериния хълм, е татуирана червена роза.
Висогота огледа съсредоточено заострения връх на перото, после го потопи в мастилницата. Но този път не забрави с каква цел го е направил — бързо започна да покрива листа с равни редове от наклонени букви. Писа, докато перото не изсъхна.
— В безсъзнание говореше и крещеше — продължи той. — Акцентът и произношението й, ако се оставят настрана честите подмятания на непристойни думи от жаргона на престъпниците, не позволяват със сигурност да се определи родината й, но бих рискувал да изкажа твърдението, че е по-скоро от Север, отколкото от Юг. Някои думи…