Той отново заскърца с перото по пергамента, но това не продължи много дълго, даже беше твърде кратко, за да успее да запише всичко, което беше изрекъл преди това. После продължи монолога си от мястото, където го беше прекъснал.
— Някои думи, имена и названия, които девойката изрече в бълнуването си, трябва да се запомнят. И да се проучат. По всичко личи, че тази много необикновена личност е намерила пътя към колибата на стария Висогота…
Той помълча малко, заслушвайки се.
— Само дето се оказва — промърмори той, — че колибата на стария Висогота не е завършекът на пътя й.
Висогота се наведе над пергамента и дори поднесе перото към него, но не написа нищо, нито една руна. Хвърли перото на масата. Сумтя няколко минути, мърмореше ядосано, подсмърчаше. Погледна към одъра, вслушвайки се към идващите оттам звуци.
— Трябва да се констатира и запише — каза той с уморен глас, — че нещата никак не изглеждат добре. Всичките ми старания и лечението ми могат да се окажат напразни. Оказа се, че опасенията ми са основателни. Раната е инфектирана. Девойката има силна треска. Вече се появиха три от четирите признака за остър възпалителен процес. Rubor4, calor5 и tumor6 — в момента си личат и визуално, и на допир. Когато отмине следоперационният шок, ще се прояви и четвъртият симптом — dolor7.
Нека да запишем, че е минал половин век, откакто не съм практикувал медицина; чувствам как с годините паметта ми отслабва и ловкостта на пръстите ми намалява. Има много неща, които вече не умея; в момента не мога да направя кой знае какво. Цялата ми надежда е в защитните механизми на младия организъм.
— Дванайсети час след операцията. Както се очакваше, появи се четвъртият кардинален признак за инфекция: dolor. Болната крещи от болка, треската и треперенето се усилват. Нямам нищо, никакви медикаменти, които да й дам. Имам само малко датуров еликсир, но девойката е твърде слаба, за да издържи действието му. Имам и известно количество аконит, но аконитът със сигурност ще я убие.
— Петнайсети час след операцията. Съмва се. Болната е в безсъзнание. Треската и треперенето се усилват. Освен това се наблюдават силни спазми на лицевите мускули. Ако това е тетанус, свършено е с нея. Надявам се обаче, че това е само лицевият нерв… Или троичният нерв. Или и двата… В такъв случай девойката ще бъде обезобразена… Но ще живее.
Висогота погледна към пергамента, на който не видя нито една руна, нито една дума.
— При условие — изрече глухо той, — че няма инфекция.
— Двайсети час след операцията. Треската се засилва. Rubor, calor, tumor и dolor достигат, както ми се струва, критичната точка. Но девойката няма шанс да доживее дори до тази точка. Така че ще запиша… Аз, Висогота от Корво, не вярвам в съществуването на боговете. Но ако все пак случайно съществуват, нека да поемат опеката над това девойче. И да ми простят това, което направих… Ако направеното от мен се окаже грешка.
Висогота остави перото, потри подутите си и парещи клепачи и притисна длани към слепоочията си.
— Дадох й смес от датура и аконит — каза той глухо. — В близките часове ще се реши всичко…
Той не спеше, а само дремеше, когато от дрямката го изтръгнаха грохот и удар, съпроводени със стон. Стон по-скоро от ярост, отколкото от болка.
Навън се развиделяваше, през процепите в капаците на прозорците се процеждаше слаба светлина. Пясъкът в пясъчния часовник беше изтекъл, и то отдавна — Висогота, както винаги, беше забравил да го преобърне. Кандилото едва тлееше, рубиновата жар в огнището слабо осветяваше ъгъла на стаята. Старецът стана, отмести импровизираната завеса от одеяло, която отделяше одъра от останалата част на помещението, за да осигури спокойствие на болната.
Болната вече беше успяла да се надигне от пода, където току-що беше паднала, и сега седеше накрая на постелята си, опитвайки се да почеше лицето си, омотано с превръзки.
Висогота се изкашля.
— Помолих те да не ставаш. Твърде слаба си. Ако искаш нещо, повикай ме. Винаги съм наблизо.
— А аз точно това не искам, да си наблизо — каза тя тихо, почти шепнешком, но напълно разбираемо. — Искам да пишкам.
Когато той се върна, за да вземе нощното гърне, тя лежеше по гръб върху одъра и опипваше превръзката, притисната към бузата й с бинт, минаващ през чедото и шията. Когато след малко старецът се приближи отново към нея, тя не беше променила позата си.