Робърт Хауърд
Кулата на слона
Продължавайки на Юг през дивите планини, които разделят източните хайбориански нации от дивите степите на Турин, Конан, в крайна сметка пристига в Аренджун — известния Заморски „Град на крадците“. „Зелен“ за цивилизацията и с абсолютно незачитане на законите по природа, той намира — или си издълбава — ниша като професионален крадец, помежду хора, зa които краденето е изкуство и едно достойно занимание. Но тъй като е все още много млад и повече дързък, отколкото изкусен, прогресът му в новата професия в началото е бавен.
1
Факли осветяваха със слаба светлина пируващите в Маул, където крадците на Изтока провеждаха нощен карнавал. В Маул те можеха да гуляят и реват колкото им се искаше, защото честните хора отбягваха това място, а пазачите, на които бе добре заплатено с омърсени монети, просто не се намесваха. По кривите, непавирани улици с купища отпадъци и мръсни локви по тях, се клатушкаха вдигайки гюрултия пияници. Стомана блясваше откъм сенките, откъдето се дочуваше пронизителен женски смях и шум от боричкане. Светлина на факли се просмукваше през счупените прозорци и широко отворените врати; застоял мирис на вино и потни тела, дрънкане на чаши, удари с юмруци по груби маси, откъслечни думи от неприлични песни се разнасяха като удар в лицето.
В едно от тези свърталища веселбата отекваше от ниския потъмнял от дима таван, а по разни дрипи и парцали бяха налягали мошеници — потайни бързо-пръсти крадци на кесии, хилещи се похитители, наперени смелчаци, съпровождани от проститутки, момичета с пронизителни гласове, натруфени безвкусно.
Преобладаваха местните мошеници — тъмнокожи, тъмнооки заморци с кинжали в коланите и с коварсто в сърцата. Но имаше и вълци от половин дузина други страни. Тук бе грамаден хайбореец изменник, безмълвен, опасен, препасъл широк меч към огромната си мрачна фигура. Тук бе и шемит — фалшификатор с нос като кука и синьо-черна къдрава брада. Тук бе и проститутка от Бритуния със смели очи, седнала на коленете на светлокестеняв гъндъреец — скитащ наемен войник, дезертирал от някоя разбита армия. Дебелият, грамаден мошеник, предизвикващ с мръсните си шеги гръмогласен смях, беше професионален похитител, дошъл от далечния Кот да обучи заморците как се отвличат жени, който беше закърмен с повече умения в това изкуство, отколкото би могъл някога да научи. Този мъж поспря в описанието си на прелестите на бъдеща жертва и зарови муцуната си в гърлото на широка чаша пенливо пиво. След това, издухвайки пяната от дебелите си устни, той каза:
— В името на Бел, Бога на всички крадци, ще им покажа как се крадат момичета. Ще съм я прекарал през границата на Замора още преди да се е съмнало и ще има фургон, който да чака за нея. Триста сребърни монети ми обеща един благородник на Офир за една лъскава млада бритунка от сой. Седмици прекарах, бродейки в пограничните градове като просяк за да намеря такава, която да съм убеден, че ще свърши работа. А тази е страшна!
Той отправи лигава въздушна целувка във въздуха.
— Познавам Лордове на Шем, които биха продали тайната на Кулата на Слона за да я имат — каза той и се върна към пивото си.
Някой докосна ръкава на туниката му и той обърна глава, озъбвайки се на прекъсването. Той видя висок, снажен младеж, който се бе изправил до него. Мястото на този човек в това свърталище бе като на вълк между плъховете от каналите. Евтината му туника не можеше да прикрие твърдите, източени черти на могъщото му тяло, широките тежки рамене, широките му гърди, тънкия му кръст и здравите му ръце. Кожата му бе потъмняла от слънцето, очите му бяха сини и изгарящи, кичур разбъркана кестенява коса покриваше широкото му чело. От пояса му се спускаше меч, скрит в износена ножница.
Мъжът от Кот неволно се сви, защото човекът не беше от никоя от познатите му цивилизовани раси.
— Ти спомена Кулата на Слона — каза чужденецът, изговаряйки заморските думи с чужд акцент. — Много съм слушал за тази кула. Каква е нейната тайна?
Намеренията на младежа не изглеждаха заплашителни и котиецът си възвърна смелостта благодарение на изпитото пиво и очевидното одобрение на публиката. Той се изду от важност.
— Тайната на Кулата на Слона ли? — възклика той — Та всеки глупак знае, че жрецът Яра живее там при големия брилянт, който хората наричат „Сърцето на Слона“ — това е тайната.
Варваринът смля чутото за няколко момента.
— Виждал съм кулата — каза той. — Намира се в голяма градина, над нивото на града, заобиколена от високи стени. Не съм видял пазачи. Стените изглеждат лесни за катерене. Защо още никой не е откраднал този тайнствен скъпоценен камък?