— Кой е тук? Върна се за да ме измъчваш отново ли, Яра? Никога ли няма да свършиш? О, Яг-Коша, няма ли край на агонията?
Сълзи потелоха от невиждащите очи и погледът на Конан се отклони към крайниците, които лежаха проснати на мраморното ложе. И той разбра, че чудовището няма да стане и да го нападне. Той разпозна белезите от разпъване и живите рани от изгаряне, и колкото и да бе загрубял, той стоеше поразен пред гледката на обезформените израстъци, които, казваше му разумът, някога са били крайници, така стройни, както неговите. И изведнъж, целият му страх и отвращение го напуснаха, за да се сменят от едно чувство на съжаление. Какво е било това същество по-рано Конан не можеше да знае, но свидетелствата за неговото страдание бяха така ужасни и така покъртителни, че някаква странна и болезнена тъга обхвана Конан, без той да знае защо. Той просто чувствуваше, че е свидетел на една космическа трагедия и той се сви от срам, като че ли вината на цяла раса бе стоварена на раменете му.
— Не съм Яра — каза той. — Аз съм само крадец. Няма да ти причиня нищо лошо.
— Приближи се за да мога да те докосна — каза на пресекулки съществото и Конан без страх се приближи, забравил за меча в ръката си. Чувствителният хобот се протегна и опипа лицето и раменете му, по същия начин, по който пипнешком се ориентира слепеца, а докосването му бе леко като ръката на момиче.
— Ти не си расата дяволи, към която принадлежи Яра — въздъхна създанието. — Строгата, чиста пламенност на пустоша те е белязала. Познавам твоя народ отдавна, от времената в далечното минало, когато вие се наричахте другояче и един друг свят издигаше високите си кули към звездите. По пръстите ти има кръб.
— От един паяк в стаята на върха и един лъв в градината — прошепна Конан.
— Убил си също и човек тази нощ. — отговори съществото — А има и смърт в кулата над нас, чувствам… знам.
— Да — прошепна Конан — Принцът на всички крадци лежи там мъртъв, ухапан от една твар.
— Така… значи така! — странният нечовешки глас се повиши като в песнопение. — Убийство в таверната и убийство на покрива — знам, чувствувам. И третото ще направи магията, за която Яра даже не си е помислял — о, магията на избавлението, зелени Богове на Яг!
И отново потекоха сълзи, докато измъченото тяло се полюшваше в спазъма на сменящите се емоции. Конан наблюдаваше озадачен.
Конвулсиите престанаха; нежните, невиждащи очи се обърнаха към Конан и хобота направи приканващо движение.
— О, човеко, изслушай ме. — каза странното създание — За теб аз съм неприятен и чудовищен, нали? Не, не отговаряй, знам. Но и ти би ми изглеждал странен, ако можех да те видя. Има много светове освен тази Земя и животът има много форми. Аз не съм нито бог, нито демон, а съм от плът и кръв като тебе, макар и състава да е различен, а и да сме отлети в различни калъпи. Аз съм нного стар, О, човеко, от земите на пустоша; много, много отдавна аз пристигнах на тази планета заедно с други от моя свят, от света на зелената планета Яг, която се върти в една далечните покрайнини на тази Вселена. Ние прелетяхме през пространството на могъщи криле, които ни пренасяха през космоса по-бързо от светлината, защото бяхме воювали с кралете на Яг, бяхме победени и бяхме прокудени. Но никога не можехме да се върнем, защото на Земята крилете паднаха от раменете ни. Тук ние заживяхме встрани от земния живот. Водихме войни със странните и ужасни форми на живот, които тогава бродеха по света и накрая от нас започнаха да се плашат, така че бяхме оставени на мира в мрачните джунгли на Изтока, където живеехме.
Видяхме как маймуните стават човеци, които построиха сияйните градове на Валузия, Камелия, Комория и други след тях. Видяхме как те падат под ударите на езичниците атланти, пикти и лемурийци. Видяхме как океанът се надига и поглъща Атлантида и Лемурия, островите на пиктите и градовете на цивилизацията. Видяхме как оцелелите от царствата изграждат своята империя на каменната епоха и падат в руините, сплели се в кръвопролитни войни. Видяхме пиктите да се превръщат в диваци, а атлантите да стават отново маймуни. Видяхме нови диваци да се насочват на юг в победоносни вълни идващи от Арктическия кръг, за да изградят една нова цивилизация, с нови кралства, наричани Немедия, Кот и Акуилония и други като тях.
Видяхме твоя народ да се надига под ново име от джунглите на маймуните, в които атлантите се бяха превърнали. Видяхме наследниците на лемурийците, които бяха оцелели след катаклизма да се насочват назапад като хиркани. И видяхме тази раса на дяволи, наследници на древната цивилизация, която е била и преди атлантите, отново да изграждат култура и мощ — в това проклето кралство Замора.