Цимериецът излезе в зелената градина и когато утринният бриз го полъхна със студения аромат на екзотични растения, той трепна като човек, който се събужда. Обърна се назад неуверено за да изгледа загадъчната кула, която току-шо бе напуснал. Дали беше омагьосан? И докато гледаше, той видя как блестящата кула, поклащайки се на аления фон на зората с инкрустирания си перваз на върха, светещ в проясняващото се небе, се сгромолясва, разпадайки се на искрящи парчета.