Бърз поглед наляво и надясно му показа, че няма враг — поне видим, и той се наведе да разгледа. Острото му, дори на звездната светлина, зрение му показа, че това е як мъж в сребърна броня и шлем с кръст, каквито носеше заморската кралска гвардия. Щит и копие лежаха до него и кратко взиране му разкри, че мъжът е удушен. Варваваринът неспокойно се огледа.
Той разбра, че този мъж бе чул да минава, докато стоеше скрит до стената. Бе минало кратко време, но въпреки това, някакви неизвестни ръце се бяха протегнали от тъмнината и бяха удушили войника.
Напрягайки зрението си, той забеляза, че нещо почти незабележимо се движи през храстите в близост до стената. И натам той се хвърли, държейки меча си. Като пантера прокрадваща се в мрака, той не бе издал нито звук, но въпреки това, човекът който дебнеше, го чу. Цимериецът смътно различи огромно тяло, долепено до стената и изпита облегчение, че това поне е човек. След това другият с ахване, което прозвуча като уплаха, рязко се извърна и направи движение подобно на мушкане, но отскочи видял блясъка на отразената в меча на цимериеца звездна светлина.
— Ти не си войник, — изсъска странникът накрая, — ти си крадец като мен.
— А ти кой си? — попита цимериецът шепнешком с подозрение.
— Таурус от Немедия.
Цимериецът свали меча.
— Чувал съм за тебе. Хората те наричат царя на крадците.
Нисък смях се разнесе в отговор. Турус беше висок колкото цимериеца, но по-тежък; имаше голям корем и бе дебел, но всичките му движения издаваха трудно доловим магнетизъм, който се виждаше и в проницателните очи, проблясващи с някаква жизненост даже и на звездната светлина. Беше бос и носеше намотано на ръката си тънко, здраво въже, на което имаше завързани възли през равни интервали.
— Ти кой си? — прошепна той.
— Конан, цимериец. — отговори другият — Дойдох да видя дали ще мога да открадна брилянта на Яра, който хората наричат Сърцето на Слона.
Конан почувствува, че коремът на мъжа се тресе от смях, но той не беше подигравателен.
— В името на Бел, Бога на крадците! — изсъска Таурус. — Мислех, че само аз имам смелостта да опитам това. И като си помислиш, че тези заморци се наричат крадци, ха! Конан, харесва ми куража ти. Никога досега не съм споделял приключение, но, в името на Бел, ще опитаме това заедно, ако желаеш.
— Значи ти също си дошъл за камъка?
— Разбира се. Прехвърлих стената, когато онзи бе от другата страна на градината. Скрих се в храстите. Той ме чу, или мислеше, че е чул нещо. Когато дойде насам, не беше никак трудно да мина зад него и да го сграбча за шията за да лиша глупака от живота му. Както повечето хора, той бе полусляп на тъмно. Добрият крадец трябва да има очи като котка.
— Направил си една грешка. — каза Конан.
Очите на Таурус гневно блеснаха.
— Аз? Аз, грешка? Невъзможно!
— Трябвало е да изтеглиш тялото в храстите.
— Седнал новака да учи майстора. Пазачите се сменят в полунощ. Ако мине някой да го потърси и го открие, те веднага ще изтичат при Яра за да му изпеят новината, а това ще ни даде време да избягаме. А ако не го намерят, ще тръгнат да го търсят навсякъде и ще ни сгащят.
— Прав си. — съгласи се Конан.
— Така. Сега внимателно. Губим време с тези проклети разправии. Във вътрешната градина няма пазачи — искам да кажа, пазачи хора, макар да има по-опасни часови. Те бяха онова, което дълго ме притесняваше, но накрая успях да измисля начин да ги заобиколя.
— Ами войниците от долната част на кулата?
— Старият Яра живее в помещенията над тях. По този път ще влезем и ние и, надявам се, ще минем. Ще се спуснем надолу по кулата и ще удушим стария Яра преди да е издал звук, за да ни омагьоса с някоя от проклетите си магии. Поне ще опитаме. Шансът е да се превърнем в паяк или крастава жаба срещу богатство и власт над света. Всички добри крадци трябва да умеят да рискуват.
— Ще направя онова, кето би направил всеки — каза Конан, събувайки сандалите си.
— Тогава, следвай ме — и извръщайки се, Таурус скочи, хвана се за ръба на стената и се изтегли отгоре й. Ловкостта му бе изумителна, като се имаше предвид огромното му тяло — той сякаш прелетя над зида. Конан го последва и лежейки, притиснали се към широката горна част на стената те заговориха шепнешком:
— Не виждам светлина. — промълви Конан. Долната част на кулата изглеждаше съвсем като онзи, която се виждаше извън градината — идеален, блестящ цилиндър, без видими отвори.