— Има хитро построени врати и прозорци, — отговори Таурус — но са затворени. Въздухът, който войниците дишат, идва отгоре.
Градината беше като един басейн от сенки, в който храсти и ниски, с разперени колони дървета тъмно се полюшваха под звездната светлина. С изострените си сетива Конан усещаше очакващата ги заплаха, която се носеше над градината. Той чувствуваше горещия поглед на невидими очи и долавяше тънък мирис, от който космите на тила му инстинктивно настръхваха, така както настръхва козината на ловно куче при подушване на враг.
— След мен, — прошепна Таурус — дръж се зад мен, ако ти е мил живота.
Изваждайки нещо, което приличаше на медна тръбичка от джоба си немедиецът леко скочи на моравата от вътрешната страна на стената. Конан бе близо до него с изваден меч, но Таурус го бутна зад гърба си, в близост до стената, без сам до показва желание да пристъпи напред. В позата му личеше напрегнато внимание, а погледът му, както и погледа на Конан, бе прикован върху храстите на няколко метра от тях. Храстите се помръдваха, макар бризът да бе утихнал. И изведнъж, две огромни очи светнаха над люшкащите се сенки, а зад тях блеснаха в тъмнината и други огнени точки.
— Лъвове! — прошепна Конан.
— Да. През деня ги затварят в подземието под кулата. Ето, затова няма пазачи в тази градина.
Конан бързо преброи очите.
— Пет са, а може да има и още в храстите. Всеки момент ще се нахвърлят…
— Тихо! — изсъска Таурус и се отдели от стената внимателно, сякаш стъпваше върху остриетата на бръсначи и повдигна тънката тръбичка. Ниско ръмжене се надигна иззад храстите и блестящите очи се придвижиха напред. Конан просто физически можеше да почувствува големите лигави челюсти и опашките, които шибаха кафявите тела. Въздухът се изпълни с напрежение и цимериецът стисна по-силно меча си, очаквайки атаката и стоварващата се непреодолима тежест на гигантските тела. В този момент Таурус вдигна тръбичката до устните си и силно духна.
От другия й край излетя дълга струя жълтеникав прах и образува плътен жълто-зеленикав облак, който се спусна над храстите, скривайки от тях блестящите очи.
Таурус бързо изтича обратно при стената. Конан гледаше без да разбира. Плътният облак се спусна над храстите, от които не се разнесе ното звук.
— Каква е тази мъгла? — попита неспокойно цимериецът.
— Смърт! — изсъска немедиецът. — Ако се появи вятър и я духне към нас, ще трябва да бягаме обратно през стената. Но не, няма вятър, а вече се разсейва. Изчакай, докато не изчезне изцяло. Ако вдишаш от нея, това означава смърт.
След малко във въздуха бяха останали само някакви призрачни жътеникави облачета, които скоро изчезнаха и Таурус направи на спътника си жест напред. Те се прокраднаха към храсталаците и Конан ахна. Там, в сенките, лежаха проснати пет големи кафяви тела със завинаги изгаснал огън в очите. Сладникава, гъста миризма се носеше във въздуха.
— Умряха без звук! — прошепна цимериецът. — Таурус, какъв беше този прах?
— Направен е от черен лотус, чийто цветове се полюшват в затънтените джунгли на Хитай, в които живеят само жълтоглавите жреци на Юл. Тези цветове убиват всеки, който ги помирише.
Конан приклекна до големите тела, уверявайки се, че те никому не могат да навредят. Той поклати глава; магията на екзотичните земи бе нещо тайнствено и ужасно за варварите на Севера.
— Защо да не убиеш по същия начин и войниците в кулата? — попита той.
— Защото това бе всичкият прах, който притежавах. И изобщо начинът, по който се сдобих с него, е достоен, за да ме направи най-големия крадец на света. Откраднах го от един керван на път за Стигия и го измъкнах със златотъканата му торбичка изпод навитата на кълбо змия, която го пазеше, без да я събудя. Но тръгвай, в името на Бел! Цялата нощ ли ще прахосаме в разговори?
Те леко се прокраднаха през храстите към блестящата основа на кулата и там, в пълно мълчание, Таурус разви намотаното въже, на края на което имаше здрава стоманена кука. Конан разбра плана му и не задаваше въпроси, а немедиецът хвана въжето малко под куката и го завъртя над главата си. Конан опря ухо в земята и се вслуша, но не успя да чуе нищо. Очевидно войниците не бяха заподозрели присъствието на натрапниците, които не бяха вдигнали шум, по-голям от този на нощния вятър, който полъхваше между дърветата. Но варваринът бе обхванат от странно безпокойство, може би от обгръщащата ги миризма на лъвове.
Таурус хвърли въжето с плавно движение на силната си ръка. Куката полетя във въздуха нагоре и навътре по един странен, труден за описване начин и се скри зад посипания със скъпоценни камъни перваз на горната площадка. Очевидно тя се закачи здраво за нещо, защото предпазливото подръпване, а след това и силното опъване не дадоха признак на отпускане или провлачване.