— Късмет да стане от първия път. — прошепна Таурус. — Аз…
Дивашкият инстинкт на Конан го накара рязко да се извърне, защото приближаващата ги смъртна опасност бе абсолютно безшумна. Един кратък поглед бе разкрил пред очите на цимериеца огромното светлокафяво тяло, което се издигаше към звездите, възвисявайки се над него за смъртоносен удар. Никой цивилизован човек не би могъл да се задвижи дори и с половината от скоростта на варварина. Мечът му ледено проблесна на звездната светлина подкрепен от всеки грам мускули и самообладание. В следващия момент човекът и звяра се стовариха на земята.
Изричайки тихо неразбираеми проклятия, Таурус се надвеси над купчината и видя крайниците на спътника си да мърдат, докато той се опитваше да изпълзи изпод огромната тежест, която отпуснато лежеше върху него. Един бегъл поглед показа на немедиеца, че лъвът е мъртъв с полуразцепен череп. Той хвана тялото и с негова помощ Конан го отмести встрани и се изправи ма крака, все още стискайки меча си, от който капеше кръв.
— Ранен ли си, човече? — ахна Таурус, все още смаян от изумителната бързина, с която се бе развил този епизод, при който нещата бяха висели на косъм.
— Не, в името на Кром! — отговори варваринът. — Но никога в досегашния ми неспокоен живот не съм бил така на ръба. Защо това проклето животно не изръмжа преди нападението?
— Всички неща в тази градина са особени — каза Таурус. — Лъвовете нападат тихомълком, а така е и с другите видове смърт. Хайде, ела, макар и почти да не вдигнахме шум, войниците може да са чули нещо, ако не са били заспали или не са пияни. Този звяр е бил в другата част на градината и се отървал от смъртта на цветовете на лотуса, но сигурно повече няма. Сега трябва да се изкатерим по това въже и едва ли има нужда да питам един цимериец дали може да го направи.
— Ако издържи тежестта ми. — изсумтя Конан, изтривайки меча си в тревата.
— Ще издържи три пъти моята. — отвърна Таурус — Изплетено е от косите на мъртви жени, които измъкнах от техните гробници в полунощ и е е пропито със смъртоносния сок на дървото упас, за да е яко. Ще се кача първи, а ти ме последвай веднага.
Немедиецът хвана въжето и обхващайки го с крака, започна да се катери. Правеше го като котка, противно на привидната тромавост на голямото му тяло. Цимерианецът го последва. Въжето се люлееше и въртеше, но това не пречеше на катерачите; и двамата бяха имали и по-опасни изкачвания преди. Високо над тях блестеше ръба на кулата, издавайки се малко навън, така че въжето се спускаше може би на половин метър от стената — факт, който силно подпомагаше изкачването.
Все по-нагоре се изкачваха те в пълна тишина, а светлините на града се разпръскаха все по-нашироко пред погледа им докато се издигаха и светлината на звездите все по-силно помръкваше от блясъка на камъните по издадения ръб на кулата. И ето, Таурус протегна ръка, хвана се за перваза и се изтегли през него. Конан поспря за момент на самия ръб, омаян от големите студени камъни, чийто блясък заслепяваше очите му: диаманти, рубини, смарагди, сапфири, тюркоази, лунни камъни, поставени в блетящ обков от сребро. От разстояние, техният различен блясък се сливаше в едно пулсиращо сияние, но сега, от близо те блещукаха с милион оцветени като дъгата лъчи, хипнотизирайки го с искренето си.
— Това е едно фантастично съкровище, Таурус — прошепна той, но немедиецът нетърпеливо го прекъсна:
— Хайде! Ако вземем Сърцето, тези и останалите други неща ще бъдат наши.
Конан прекрачи през искращия ръб. Площадката на върха на кулата бе малко под перваза. Тя бе плоска, изградена от някакъв тъмносин материал, примесен със злато, така че всичко това изглеждаше като един огромен сапфир, поръсен с блестящ златен прах.
В другия край на площадката имаше нещо като стая, построена на покрива. Тя беше от същия сребрист материал като стените на кулата и стените й бяха украсени с фигури, направени от по-малки скъпоценни камъни; единствената й врата бе златна, повърхността й бе на люспи, украсени с камъни, блестящи като лед.
Конан хвърли поглед към пулсиращия океан от светлини, който се простираше далече под тях и после погледна Таурус. Немедиецът изтегляше въжето си и го намотаваше. Той показа на Конан мястото, в което се бе забила куката — острият й връх бе попаднал под един огромен камък от вътрешната страна на перваза на кулата.